...глухари, кравешки лайна, кал до уши, сбъднати мечти, забавления, приятели, огън, пушилка, недоспиване, смях до зори, измръзване, изгаряне, главозамайване, напиване, напушване...
В общи линии за това ставаше дума в свършилото вече лято...
Началото беше уникално до тук: за пръв път нямах лятна поправителна сесия. Взех си от първия път всички изпити от 6тия семестър.. "...и почна се една..."
Концертите пред Сфумато, Ска Феста, Металика, бири-мири, купони в нас през ден, оплаквания на съседите, полиция. Така де, не може всичко да е екстра, както се пее в същата оная песен - "Но не винаги в живота върви по мед и масло"!
"Дай още една!"
Едва дочаках началото на отпуската си. 7ми август. Палатката е купена предния ден от Практикер. Компанията за сега е скромна - Аз, Наско и Виктор. Плана е .. "квот стане".
Около 3 следобед си свалих багажа и се сблъскахме с първия проблем - Клиото на Виктор едва събра багажа на 3ма мъже тръгнали за невероятни 2 седмици по планини и морета. "Чавдарче съм, не се колебая", обаче и набутахме всичко за няколко минути. Спирка в Кауфланд за провизии за 3 дена. Спомням си, че Наско много жестоко се притесняваше на предния ден, че няма да му стигнат 180 лв за: дял от цената на палатката, 10 дена почивка извън София, дял от бензина до Беглика и морето. Колко по-спокоен беше обаче, след като палатката беше готова (взех си я само аз и то за 35 лева), а храната за 3те дена струваше... 50тина лева! А колко много храна беше това всъщност... Виктор зад волана, Наско до него, аз на задна дясна седалка, а до мене: диня, стек от 4 големи Леденики, 10литрова туба горнобанска вода, картофи, домати, царевица, хлябове, градски раници на 3ма души, джембе, лаптопа ми и какво ли още не...
Още една кратка спирка, Наско да се види с майка си на Витошка и да вземе пари от нея. В тези 10тина минути аз луднах.... Не ме сдържаше на едно място. До толкова ми беше нужно предстоящото, че съзнанието и мислите ми подскачаха напред назад от превъзбуда.
Преди няколко дена бяхме направили малка загрявка с 1 вечер на палатка, същите 3ма с добавка Радо, на Бонсови поляни, над Горна баня, сутринта събора на сел..квартала на няколкостотин метра от хижата, пред която си бяхме избрали да лагеруваме, с колата до Копитото, оттам кратък преход до Боянския водопад, провален план да обядваме в х.Есперанто, нерви, караница... но - "останалото нека забравим"...
Да се върнем на 7ми Август, в жегата на "центъра на Софияаа", в Клиото, Наско най-сетне готов, потегляме.. ама, чакай да минем през Практикер в Дружба Виктор да види палатката и да вземем пълнител за газовото котлонче. Ама чакай да заредим в ОМВ на Цариградско...Да ама Виктор оставаше и да знае къде кара.. Завряхме се в един тунел под Цариградско, който ни отведе в квартала отсреща на Окръжна болница, завъртяхме се до детелината за Мусагеница, все пак заредихме в ОМВ, минахме през Практикер, излезнахме с празни ръце, забихме се в задръстване на излизане от Дружба на магистралата, всичко точно.. часът е след 5:30, но вече летим извън София!
Ще направим опит - колко ще вдигне Renault Clio 1995, 1.2 Energy, върху родната магистрала Тракия! Отговора - 130-140.. със сериозни усилия! :D
Ама всъщност къде се слизаше от магистралата, за да се отиде до Батак... :? Спирка "да купим пътна карта" в Лукойл над Ихтиман.. Разбира се обаче, карта на България липсваше... Имаше обаче за Македония, Австрия и Гърция.. Само дето ни бяха малко извън плановете. Все пак, реших да се водя по интуиция. След безрезултатна справка с баща ми, реших да тръгнем през Септември, Велинград и т.н...
Селата през, които минавахме бяха активно поздравявани от екзалтирания гол до кръста Наско, наполовина показал се през прозореца, на места ни отвръщаха на поздрава, на места ни изглеждаха странно.. И така до едно сериозно кръстовище след Септември, на което, около вишката на КАТ бяха застанали няколко полицаи със светлоотразителни жилетки и една патрулка. В колата бичи Billy Idol - Speed... а Наско не пропуска да поздрави и полицаите.. Обръщам се назад да видя реакцията на пътните полицаи и виждам пълния чичко да си сваля шапката, да си почесва главата за секунда, и обръщайки се да се качва на патрулката. Отдалечавайки се от кръстовището, с приближаващата патрулка усетихме, че сме направили нередност. Запалиха светлините, отбихме в страни, полицая ни каза да се върнем обратно на кръстовището.. и в този момент осъзнахме - имало е СТОП... Имаше го. Записаха ни, но не ни съставиха акт.. ами си платихме по родному, доста топло ни казаха и точно откъде да минем за Беглика. Абе всичко точно! Виктор вече полунастръхнал от грешката, която е допуснал.. по неговите думи "Добре, че някой ТИР не ни е отнесъл, момчета имаме ебаси късмета!"... продължи да кара много внимателно по тежкия маршрут, тесния път виещ се край реката на път за Велинград... В крайна сметка достигнахме разклона за към Беглика, а на него спрели 5-6 стопаджии... Напълно по кочовски, спряхме заради 2те момичета сред тях, обаче качихме 2ма Французи с туристически раници... Предложихме разбира се на всички спрели, като те да кажат кои 2ма да се качат, но трудно срещащото се българско гостоприемство рече: Качете чужденците, ние ще се оправим! Пакетирахме се някак си и се събрахме още по-някак си... Пристигнахме в местността, около 15 минути се чудехме къде да паркираме, къде да си опъваме палатката и да хапнем замръзналите преди това разтопени Сникърси. Тръгнахме с Виктор да обиколим, докаго Наско се оправи и хапне по-сериозно... Видяхме хижата, пред нея малката полянка вече пълна с хора, няколко палатки на нея, малката сцена, техниката, но тръгнахме по пътеката нагоре в гората да доразгледаме, решени палатката да се опъне някъде там... Да ама къде? Нагоре, после надолу, после нагоре... "Викторе, тука ше е, копеле, хората са си запалили огън и чувам женски гласове!" Вече си беше доста тъмно.. след 8, в гъста гора... Изпратих Виктор да вземе Наско, да донесат одеала, храна, каквото могат, докато аз опъна палатката. В процеса чувах разговора на новите ни съседи. Чух на няколко пъти ключовите думи "майна" и "айляк" и ми се сгря душичката! Явно ме наблюдаваха как се мъча да опъна палатката с 1 ръка, с другата да си светя с огромния прожектор, с който се бях снабдил предния ден (и който се затри в последствие някъде по пясъците на Смокини) и ми предложиха челник .. и да си дръпна...
[End Of Pt.1: To Be Continued]
Палатки, концерти, фестове, пясък...
Чалгарки с кецове
"хаха ;D"
Като, че е забранено с неписан закон. Истината е, че няма нищо лошо в това, а и никакво значение няма как си облечен. Напротив - доста хора, чиито "лайфстайл" и музикални предпочитания нямат нищо общо с този на духовния декаданс на чалгата, всъщност деградират със подобни темпове, въпреки че ни се струват "куул".
Доста хора буквално се изчерпват като личности със своето облекло и аксесоари. Кецовете, суитчъра, дънките, шапката, плейъра, запалката (по възможност със стилизиран Алберто Кордовския фотопортрет на Че), бирената отварачка, раницата... Превръщат се в един вид reattachable limbs в тялото на модерния ъндърграунд/ърбан/антифешън пич/мацка.
А музикалните предпочитания понякога са като клонирани.
Да, днес да си ъндърграунд, анти-комерсиален, природосъобразен treehugger hippie е доста популярно. За жалост обаче, с това в доста случаи всичко свързано с тази ... личност се е изчерпало. Разбира се, това описание е преносимо и съвместимо с всяка друга прослойка (чалгари, фешъни, метъли, смъкнати, пънкове, скинове, хуулсове и пр.). Като една предефинирана фунция е това. Просто сменяш параметрите. Задължително всеки се опитва да спазва предварителните рамки - като си метъл, няма да се въртиш около Celio и Mango (само как звучат имената на тези магазини), защото ще станеш по-малко тру!
Може би учудвам мнозина, с това как може да ходя "на всичко". От началото на годината съм бил на концерти и фестивали определими с ключовите думи: етно, fusion, латино джаз, калипсо, чистокръвен МТВ поп, ска, реге, пънк, хеви метъл, дръм ен бейс, транс, траш метъл, дъб, дет метъл, готик, алтернативен рок... Истината е, че не е важно единствено да си ревностен фен на някакъв стил или банда, за да му се израдваш по подобаващ начин. До голяма степен е важен фактора "приятна компания". Липсва ли той, и да отидеш на концерта на твоите музикални богове... Няма да успееш да усетиш истинското удоволствие.
Metallica наживо!
Невероятното преживяване! Заедно с Кали и Виктор и още десетки приятели се разбихме!
Новини около Spirit of Burgas
За сега списъка на изпълнителите на фестивала изглежда така:
Asian Dub Foundation, Groove Armada, Bonobo, Cradle of Filth, Kosheen, Pendulum, The Sisters of Mercy, Ministry of Sound, Pharoahe Monch, Baron, Chris Liebing, Michel de Hey, King Roc, Cooh, Wickeda, Exo, ogonek, DJ Smurf, Gravity Co, Deep Zone Project, UK Apache, Panican Whyasker, konspirator, Acidtrip, Mocks, DJ Steven, MC Jakes, Targy, DJ Ясен Петров and h.m.s.u.
На официалния сайт е предложена възможността да присъстваш на фестивала безплатно като доброволец. За подробности: http://www.spiritofburgas.com/static/index/0/7
50 години Иракска република
14 юли 2008 за повечето от вас е поредния горещ летен ден, за други – денят на Бастилията и национален празник на Франция. За мен, обаче, 14 юли е семейна история. Ден напомнящ за минало изпълнено с гордост и страдания.
На 14 юли 1958 година, или точно преди 50 години е извършен военен преврат срещу правителството и краля на Ирак - Фейсал ІІ. Много хора в Ирак наричат този ден Иракска революция, защото именно с него е отхвърлено и останалото Британско колониално влияние над бившата Османска провинция и Британски мандат над Месопотамия. Историята оттогава е писана и пренаписана нееднократно, но няколко неща не могат да бъдат скрити или изтрити: от този ден нататък Ирак отхвърля монархията и колониалното влияние, превръща се във водеща сила в Близкия Изток. Страната преживява още няколко кървави преврата, политически репресии, диктатури, войни със съседните страни, САЩ и съюзническия алианс, както и по-кратки и по-дълги въоръжени сблъсъци, които лесно могат да бъдат наречени Граждански войни.
Резултата за народа на Ирак е спорен. От една страна със самата Революция се поема един доста ляв курс на държавно управление, от друга – страната продължава да се разкъсва от политически, етнически, религиозни и на моменти дори индивидуални сблъсъци между различни лидери и фракции. Милиони са жертвите, затворените, репресираните. От всякакъв социален статус.
Но всичко това може да се прочете в общодостъпната литература и медии. Тук идва момента да обясня защо този ден е семейна история за мен.
През 1958 бащата на майка ми и мой покоен дядо Муса Кадум Ал-Джубури е офицер в 19та бригада на Иракската армия, под командването на бъдещия първи президент на Ирак – генерал Абдул Карим Касим. В семейните архиви съществуват снимки на дядо ми свалящ Британския флаг от Кралската военовъздушна база в Хабания, извън Багдад. В последвалите тежки дни за страната той си спечелва уважението на различни политически и етнически фракции. Благодарение на усилията му и различни негови характеристики сблъсъците в Мосул последвали революцията не пререстват във истинска Гражданска война. По-късни негови мисии са мирно уреждане на проблемите с кюрдите на север. Нееднократно, обаче съдбата го отвежда в политически затвори, включително и със съкилийници от рода на Саддам Хюсейн. В по-късен период той се оттегля от активна военна служба и е назначен за директор на пристанището в Басра. В края на живота си за кратко е и депутат в парламента.
Благодарение на различните ситуации, пред които го поставя съдбата дом за него и семейството му са били и затворнически килии и пещери в Кюрдистан. В спомените на семейството са не един и двама водещи лица от политическата сцена в Ирак през последните 50 години. Много пъти е бил обвиняван в комунизъм, но факт е, че името му остава неопетнено от партийни краски. Остава запомнен като защитник на демократичните устои и социалната справедливост. В личен план е високодисциплиниран, образован в британски военни маниери, насърчаващ обкръжението и поколението си към висока духовна култура и политическо съзнание, в резултат на което всичките му деца завършват инженерно образование (вуйчо ми и майка ми завършват и докторантури) и си изграждат добро име на високи служебни постове (2ма са строителни инженери, 2ма инженер-агрономи и 1 комуникационен инженер). Умира преди да се родя, през 1984, с 1 дъщеря починала при неясни обстоятелства в Москва, 1 син имигрирал ГДР и 1 дъщеря имигрирала в НРБ и 3 дъщери останали в Ирак. Обстоятелствата и за неговата смърт са неясни, като официално на семейството е обяснено, че причината е силен кръвоизлив (което предвид дългата му борба с диабета оставя съмнения за насилствена смърт). На погребението му Саддам изпраща танк, с който да бъде отнесен ковчега му в последния му път. Родителите ми разбират за смъртта му около 2 години след настъпването й. Пак поради политически причини.
Надявам се скоро благодарение на вуйчо си, да мога да представя повече подробности за живота на едно от най-чистите лица в историята на Ирак.
Повече исторически факти за Революцията от 14 Юли 1958: http://en.wikipedia.org/wiki/Iraqi_Revolution
За "Spirit Of Burgas", в зората на нещото
На следната утрин Стийв Чандра Савал ми писа заветното:
"I think we're doing a show in Bulgaria on the 16th August but I'm not sure where yet."...
"Подскачах от радост" е меко казано. Още от предната нощ бях говорил с DJ Zion от ZionLion Sound System, ако може те да ги канят, после се сетих и за вуйчото на Емили, който ми беше "the last resort", ако трябваше да се правят разговори от нулата с групата. Веднага след като получих горното съобщение писах и на DJ Zion и на Краси Москов (Вежливият Мос) от ZRock, който също е отявлен фен :) да ми кажат нещо, ако знаят, ако не, да разпитват :)
Каза ми се, че в Бургас 15-17 Август се готви нещо "грандиозно", ама да не говоря още, че не било сигурно...
И така, следобеда на 2ри юли скъпата ми Боби ми прати статияТА: http://news.vestnik24.com/lifestylebg/lifestyle_600248.html Толкова бях превъзбуден, че едва я прочетох изцяло. Виждах само ключови думи: АДФ, МТВ, Бургас, фестивал. Това ми стигаше за следващите 5 минути. Признавам си, заразпратих на приятели и познати, преди да съм видял точно за какво става дума. Но мисля повечето ми прощават :р
Веднага пуснах събития в last.fm, facebook, myspace и т.н. С радост ще кажа за много обнадеждаващия резултат - 100тина души са заявили присъствието си още преди дори да е известна точната програма на фестивала.
Сега, след поредното изтощително купонче, реших да поразтърся нова информация и попаднах на следната, типична за българския манталитет, статия: http://slavimedia.blogspot.com/2008/07/spirit-of-burgas.html
Ясно е, че това не са най-слушаните групи, в България наистина се слуша много чалга. Музикалната култура на българина стремително се смъква, вързана с общата му култура... НО надежда има! И Ная има, и тя обеща, че ще дойде, както обещаха и още приятели, приятелки, другарки и другари. В понеделник се пускат първите билети. Смятам да се наредя в опит да купя от най-ранната емисия!
С това поста ми клони към приключване. Съжалявам, че не написах и за останалите участници на феста, те определено са групи с стабилна репутация и фенска маса... Но хората, които ме познават, знаят колко важни за мен и себеосъзнаването ми са били и продължават да бъдат Ей Ди Еф... За мен вечерта на 16ти Август, ще си е истински dream come true! Надявам се да успея да го споделя и с приятели, за да бъде още по-хубаво и приятно!
Себецитирам се преди края:
"само ме притеснява, както феста ще е на обществено, почти отворено място, освен някаквите там заграждения, които ще се направят на плажа... Да не стане в ранните часове, когато партитата са в разгара си, хората си се радват, да доидат селянчетата и да наебат нещо"
В отговор на притесненията си:
Read up your history and then you'll reach your destinationAsian Dub Foundation - The Judgement
Teach up the youth and then you'll find the solution
Education is the key
Will be for eternity
Come focus upon dis and then you will see
We've come so far so fast from what they call the past
Laying down foundations and we know they're gonna last
Present and the future we will never fall
Realise united we stand and divided we fall
This is the wall of community sound
We're comin to get you comin to track you down
No escapin from this militant scientist
Suffer no defeat is upon top of the list
Hope and glory the myth of the Labour Tories
We're comin down and tellin you a different story
Any time when we come positive and confident
And them coulda never escape this ya judgement
Позиция „Богомолка”
/на Теди/
Описва напълно душевното и физическото състояние на лице, прехвърлило границите, в които тяло и дух живеят в хармония (демек драйфа му се!). Обикновено ръцете на това лице са се вкопчили в нещо стабилно свързано с майката Земя (кранче на мивка, самата мивка, клон на столетно дърво и т.н.). Не се препоръчва ръцете да се опират на собствените крака на лицето! Съществуват опасности от опръскване на дрехите, а дори и свличане на нулево ниво, което предвид изпитаната стомашна революция създава предпоставки за обилно умърсяване в собствените стомашни и не само течности на лицето. Разбира се, понякога ръцете на лицето също са загубили устойчивостта си и лицето е принудено да открие стабилност чрез широкостранен контакт между челото на лицето и твърд предмет от постоянен характер (в случая най-популярни са тръбите на чешмите, както и всякакви топлоемки обекти). При наличието на огледало, в което лицето да може да се огледа по време на процеса на изясняване нещата с Всевишния, изражението е най-често самосъжалително, а очите обикновено силно зачервени.
Душевно тази позиция създава усещането за някаква свързаност със силата, управляваща делата ни до тук същата вечер. Най-често връзката от страна на лицето, усещащо някакъв дискомфорт, се състои от задаване на краткословни въпросителни изречения свързани с досегашните си действия: „Защо?”, „Как можах?”, „Колко още ще съм толкова зле?”, „Какво всъщност съм ял?”, „Кой завъртя стаята?”, „Защо си го причинявам?”, „Защо тези картофи изглеждат толкова шарени?”. Доста често се срещат и откровения от типа на: „В края на краищата не мога да пия чак толкова много.”, или себенасърчителните заключения: „Алкохола беше много долнопробен!”, „Обяда ми беше наистина отвратителен”, „Краката ми са доста дълги погледнати от тази позиция.”. Обичайно след приключване на „молитвата” лицето се обръща към висшата сила вътре в себе си с думите: „Никога повече”. В такива ситуации лицето се чувства много богобоязливо и нищожно в ръцете на Всемогъщия. То е податливо на всякакви обещания във вярност в доброто, на цената на бързото си освестяване.
Не са рядкост, обаче, и случаите, в които лицето (очевидно не особено разумно) заявява пред себе си (а понякога по-късно и пред останалите лица изпълняващи подготовката си за среща с ръководителя от най-горния етаж) следните думи: „На тази очевидно не и хареса вътре. Да видим какво мисли следващата бутилка!” или „Дали нова бутилка няма да поправи нещата!”, „Клин, клин избива!” и т.н.
Неозаглавено, недовършено
„Обичам” промълви той, взирайки се в умело сплетените черешови пръчки, от които беше направен покрива на ниската беседка в двора. Ръцете му дращеха по грубата масичка в търсене на чашката. „Обичам тихите й стъпки сутрин” изскърца през зъби и тупна по масата. Лицето му бе почервеняло от тежкия мор навън и от ракията, която беше разбунила кръвта му. „Обичам как не ми обръща внимание”. Този път ръката му намери вилицата, с която той си забоде домат от салатата. Отпи от чашата 1 бърза глътка и стана. Не го свърташе на едно място от няколко дни. В главата му се прескачаха мислите без да може да ги разбере или да ги свърже. „Ще я убия!”. Облаци се бяха скупчили над баира отляво. Времето беше задушно, а той знаеше, че това е на дъжд.
Беше дошъл да си отпочине за няколко дни. От града, от шума, от хората, от миризмите, от напрежението. От нея. А тъкмо за нея мислеше постоянно откак беше пристигнал на вилата.
-Май трябва да слезна до селото. – Грабна якето от закачалката пред входната врата на къщата и бъркайки в десния джоб измъкна ключа и се запъти към портата. – Трябва ми хляб, сирене... абе ще видя като пристигна в магазина.
Колко по-спокойно беше тук, не може ли да остане завинаги и да не се връща в ония хаос на града. А ако остане? Сладкия й кикот в главата му щеше да го побърка. Не, още утре слиза в града.
Чичо Манол беше седнал на пейката пред магазина с цигара в ръка.
-Здравей, младеж. Как е хавата?
-Здрасти, чичо Маноле. Ами как да е... Да си почина дойдох съботата. Дай един хляб, половинка сирене... От тия сладки... А тия. Още.. тука Пепсито, тая лимонада. Дай и една бутилка олио.
-Как са ваш`те? На баща ти кръста как е?
-А, по-добре е. Гледат племеника. Радват му се.
-Това е, синко, да знаеш. Няма по-важно от това. И здравето де, ама то да имаш такова щастие, здравето не се обажда. Кажи им да идват по-често. Да го водят малкото на природа, че в тоя град... скот ще стане.
-Ще кажа, то аз защо мислиш съм тука. Да се освежа малко, че долу не се живее. Как е леля Мария? Сина обажда ли се?
-Вчера звъня. Внучката тръгва на училище на есен, та и купуват сега бюро, чанта ученическа... Абе, емоции...
-Живи и здрави. Как го каза? Това е най-важното. Вие защо не отидете при тях? Поне да сте около детето. И Гърция да поразгледате.
-Те, снахата не иска да го свикваме. Дойде си за 2-3 месеца при нас, при сватите, та го върнат. Ако му стоим на главата ще го разлигавим. Пък и то на тая Гърция какво да и гледаме повече. Нямат такава гора като тукашната.
-Абе пак има, различно е де. Ама ти си знаеш. Ей. Навън съвсем се смрачи. Дай да бягам нагоре, че ще ме хване точно по пътя. Айде. Да поздравиш Йордан като се чуете и на леля Мария поздрави да пратиш. Тя майка ми сигурно ще идва скоро.
-Непременно. И на твоите, на баща ти съм му приготвил от миналогодишната 2 шишета. Много добра стана, дай боже и тая реколта да е такава.
-Дай боже, чичо Маноле. Айде, лек ден.
-Лек ден, сине.
„Колко по-леко е да си около хора. Останеш ли сам, оставаш със мислите си. А те. Те могат да те убият. Като сутринта. Лелеее.. Сега, няма повече. Не. Тя може и да заслужава да си прекъсна живота заради нея, ама защо? Кажи ми защо, като мога да опитвам. Пак и пак. Повече си струва, нали! А така. Утре слизам и ще й го кажа.”
Едва прекрачи разклона за вилата и се заизсипа силен августовски дъжд. Сграбчи с две ръце торбата и затича нагоре.
Little trip to the Kingdom of Saudi Arabia
19.04.2008 Athens Airport 11:31
Начупен релеф, кулата на вуйчо, няма безплатен wi-fi, на гишето на Олимпик си знаят работата. Самолета бучеше – витлов... Не разбрах нищо от английския на стюардесите, почти както в THY. Кондиция... стабилна! Батерия 89%. Ганди – 231 стр.
Най-сетне малко повечко време човек да седне да напише нещо.
Пътя – с една дума: приятен, ако искате с две думи: приятно дълъг. Престоя в Атина беше малко дотягащ поради липсата на безплатен, безжичен Интернет и закъснението на самолета за Бахрейн с около ½ - 1 час. За това пък се наслаждавах на уникалната разноцветна картина в гейта – всички пътуваха за Бахрейн, но не и като крайна дестинация, явно света не може да се побере в малкото островче. Ще имам възможност да го разгледам до някъде на връщане – имам 1 вечер престой там и се надявам от таксито/автобуса от хотела до летището да поразгледам/снимам.
/Много бради тука, бе, ей, и много малко хора, които да знаят какво правят тук. Но за това – по-късно./
Полета от Гърция беше дъъъълъг, даваха тъпи филми и Златния Компас... А да, имаше и канал – Гранд При, поради факта, че Gulf Air е официален и главен спонсор на Bahrain Formula 1 GP. Навсякъде по самолета имаше препратки към този факт. Явно връзката в тази реклама е „обратна”. Официалното лого на състезанието присъстваше върху подложките за глава по седалките, в шалчетата на стюардесите, на опашката на самолета. Имаше и безплатно списанийце за Формула 1 на авиокомпанията.. което ми създаде малко разнообразие в задълбочените размисли над идеите на Махатма Ганди.
Пристигнахме в Бахрейн след залез слънце и в неопитността си в пътуване в пустинни страни сметнах, че намалената видимост навън се дължи на мъгла... Все пак е остров, пристанище, море.. навън е топло – логично е да се изпарява... хаха... Вечерната температура в морска държава... 26 градуса. Април месец. Оказа се пустинна буря. Първата ми. Моят първи път... :D Слизайки от самолета се разбързах за следващия полет – имах бордпас, но по разписание имах само 1 час за прикачване, а вече бях загубил 30тина минути заради закъснението от Атина. Навсякъде по пътя ухаеше на „Халидж”, а навсякъде се продаваха и сувенири с свързани с.... познайте де...любимеца на арабите – Шумахер, Ферари и Формула 1 като цяло. На връщане ще поразгледам, и може да си взема нещо за спомен. С пристигането ми на гейта за Рияд оцених на кого мога да оставя багажа си и да отида да се ИЗПИКАЯЯЯЯЯЯЯ. В предния полет имаше и опасност от турболенция, заради което през повечето време имаше и светнати лампичките за връзване на коланите. Прихванатата цел бяха групичка руменидалести, лъскави европейци. В последствие се оказаха смесена група – немци, американци, норвежци. Единия от американците ме изебава на връщане за бързината, с която съм отлетял за тоалетната. Нещо се беше бъгнала компютърната система на гейта и техниката неколкократно рестартира Уиндоуса, което показано на 32инчова плазма пред тълпа, чакаща да се качи на голям Airbus (A330 или А340 не съм сигурен, но беше с 8 седалки на ред, около 40 реда седалки... добивате представа). Снимка на сеира:
Причина за сериозното забавяне се оказа и закъснението на полета с който е била заета машината, породен от пясъчната буря. Така след кратък спринтов полет пристигнах в Рияд около 21:40. Докато премина паспортния контрол и изчакам багажа си стрелката на часовника беше преминала 22... На изхода на посрещачите един едър брадат „младоженец” (ще ги наричам така, заради това, че преди им виках БУЛКИ, а не е много подходящо, щото такава булка не пожелавам на ни-ко-го! Също така и такъв младоженец не пожелавам на булките, де)... та... репликата „ТАХІ”? Още ошашавен и доста уморен, се съгласих, като първо трябваше да обменя местна валута, а после се досетих да питам колко ще ми струва таксито... при положение, че в България и принципно не се доверявам особено на подобни „таксиджии”. Този обаче беше услужлив и любезен, другия ми мотив да продължа с него беше, че религията не им позволява да ментят и, ако изменти нещо мога да се измъкна по този начин. Стигнахме до колата, оказа се държавен служител, никакво такси, а служебната кола – стар Шеви Каприс (90-95 някъде, от тези облите). Щеше да ми вземе 100 рияла (около 16 евро), които ми се сториха много, но още несигурен в себе си, продължих с доверието. Оказа се, че летището е на стабилно голямо разстояние и въпреки, че цените на бензина тук да са логично ниски... за такова разстояние - 55 км до централната част на града, плюс още неизвестно колко до хотела... пича просто не беше сигурен къде е хотела, и така се въртяхме около 10 минути в съседния квартал. Успях да стигна в стаята си около 23ч. Установих, че интернета в хотела е безбожно скъп – 8 евро на ден... и реших да остана на смс-и.
Подробно описание на 1вия ден от изложението – лейтаа! Пиш пауза, последвана от обяд с колегите, престой в хотела... Бак ин ди афтърннуун фор анадър файв ауърззззззз. Блях. /Час 12:21.
24.04.2008 Riyadh, REC 17:57
Най-сетне имам време да продължа да си пиша впечатленията. Готов съм със прибирането на щанда и чакам да стане около 19, за да прибера вече окончателно всичко.
Бях стигнал до първия работен ден, заедно с него ще опиша и останалите дни ВЪВ изложбената зала. Отделно ще опиша взаимоотношенията си с колегите от делегацията на Тайван.
На 20, още преди да слезна за закуската си по телефона в стаята се обади г-н Пол Чен, официалния представител на TAITRA за изложението тук. Каза ми накратко програмата за деня, това, че срещата в лобито се премества 30 минути назад и, че ни предстои среща в търговската камара (на Рияд) преди откриването, така че да бъда готов за изложението, защото няма да се връщаме до хотела след това и, че той, въпреки уговорката ни по-рано, няма да бъде в хотела сутринта, ами направо ще се видим в изложбената зала. Явно още несъбуден или по някаква причина (дали неопитност, притеснение, несигурност в себе си) игнорирах думите му за търговската камара... След като приключих със закуската си, опаковах се в костюма си и готов с всичкия багаж който щеше да ми трябва слезнах в лобито. Там познах веднага групата тайванци. Попитах ги за г-н Лин, турист-лидера на групата – с усмивка ми отговориха – There is a hundred million Mr Lin in China, which one do you need? Оказа се, че само в 30 човека делегация има наистина 3ма Мистър Лин :D В крайна сметка ми показаха човека, запознахме се и заедно с цялата група – в рейса – в търговската камара, която се оказа на около 300 метра от хотела, но така или иначе беше по път. Взех със себе си само чантата с лаптопа, в която имаше единствено продуктова листа, няколко визитки, 2 напечатани указания за употреба на конвъртърите ни и напечатани А4 странички с обявени някои модели чипове... Нито 1 брошура! Още не осъзнавайки какво става. Притесняваха ме няколко неща в този момент: за пръв път съм в Саудитска Арабия, за пръв път съм на изложение, и то сам, за пръв път контактувам с китайци различни от шефа ми, с когото съм свикнал почти само писмено да разговаряме. Освен това за самото изложение в мен нямах почти нищо – освен изброените 3 кутии визитки, и напечатани плакатчета и ценови и продуктови листи имах само 1 голям постер, 4 конвъртъра и... сигурно още нещо, което забравям. От групата (респективно от г-н Чен, с когото още не бях се видял) очаквах да получа 1 кашон с мастилници, визитки, каталози и разни такива. Така се озовах в следната ситуация – в приемната зала на Търговската Камара на Рияд с група от 30 китайци, разговарящи помежду си на китайски, разпределяйки се кой къде да седне, вероятно си обясняваха и какво ни предстои. Те разбира се в първия момент са подозирали, че разбирам китайски, освен това мене ме беше срам да ги попитам какво става, така че се оставих на инстинкта си. Видях, че има каталог на изложителите в делегацията (пред сградата имаше опънат транспарант „Посрещане на делегацията на Тайван в Търговската Камара на Рияд”), подредени по номера, схаванах, че се сяда по масите в същия ред. Попитах къде да седна, преброихме с г-н Лин масите, намерих си мястото и се паркирах. В този момент осъзнах какво ми липсва. БРОШУРИ или нещо, което по някакъв начин да показва какво прави нашата фирма. Реших, че ще извадя лаптоп, както останалите около мен, а освен него каквото намеря – в случая – малко визитки, извадих си и от портфейла (да са били общо 20тина), упътванията, постерчетата и... това е, друго нямах. Всички останали се бяха подготвили – освен брошури и визитки – някои си бяха донесли и мостри да показват. Аз нямах нищо такова и започнах да треперя... След малко в залата влезна възрастен, шейхоиден на вид мъж с цялата си екипировка на големия бос в тая сграда и започна да обикаля масите по ред с краткия въпрос – What do you do? В момента дори не си спомням на какъв език и какво съм му отговорил, но след като не получих дори визитка, а само около 1-2 минутки време... Тотално СДУХАХ! Лелеее, ми ако сега дойдат петролните магнати и аз тук, вместо да им светна очите и да ги спечеля за клиенти... ми аз направо ще, както казват американците – Absolutely blew it! За мое щастие такива не дойдоха. При мен се спряха единствено от Търговското и културно представителство на Тайван, с главния представител се заговорихме, стана му интересно моя бекграунд и т.н., разменихме и визитки, а продължавайки нататък ми каза – Keep working! You will have success! Което много ме успокои и надъха. Освен тях, при мен се спря един... бизнесмен с преводача си, които дойдоха да си поговорим, първоначално като араби, а в следствие спечелих интереса им за рециклирането на тонер касети и мастилници. Да се надяваме, че ще излезе нещо от това. В залата имаше wifi и успях да си поговоря с майка, да я успокоя за пътуването и т.н. Обядвахме групово в китайски ресторант недалеч от Faisaliya Tower. Така стигнахме в изложбената зала около 14 и 30, изложението започваше (по неправилната ми идея) в 16... По-късно видях, че се отваря в 16:30.
26.04.2008 Bahrain Int’l Airport 9:07
Бебе реве, индийци миришат, индийци много, искам алкохол, твърд. Стига ми толкова пътешествия за април месец.
03.05.2008. У дома, в леглото, слушам си Bedouin Café - компилацийка от 2 диска чилаут с източни мотиви. 02:44
Набързо се захванах да правя каквото ми е по силите и с наличните ми малко материали, мисля, че първо подредих панелите с чиповете, конвъртърите, единия постер, наличните ми малко брошури. След малко един от хората от TAITRA ми донесе 1 кашонче, в което намерих мастилници, брошури, визитки, опаковки за мастилниците, които трябваше да се сгънат и опаковат, а също и още един постер. Втори комплект щипки обаче липсваше. Така се захванах с опаковането на мастилниците и подреждането им по витрината. Имах идея да закача постера с тиксо, като за целта си взех назаем от съседите едно широко тиксо... върших, струвах... нищо не излезе... само малко пот по челото ми. А времето трескаво напредваше, в крайна сметка си свърших работата по подреждане на щанда след 16 часа, като вече имах посетители, на които обаче не успях да обърна особено внимание. На този въпрос трябва да си отговоря с помощта на по-опитни от мен: Имам ли правото след като в момента си подреждам щанда (е вярно, че официалния срок е бил предния ден) да се усмихвам на посетителите и да ги моля, ако искат да си поговорим, да дойдат след ½ час, като все пак си вземат брошура и визитка? Всъщност, ако на такова изложение някой наистина се интересува от дейността на фирмата – той следва да се върне наистина – както се и случи с 1-2. Сега... всичко на всичко да са минали 5-6 човека, но въпроса ми е принципен, насочен към бъдещия ми опит.
Така след като си подредих нещата заслужено си изпих първия редбул и се настаних за заслужена отмора на твърдото столче. На тези столчета в следващите дни ми се представи Господ и неговите пророци и ангели, цялата делегация. Окомплектована и с именни табелки. Но за това... няма да разкажа в подробности. На кратко – от многото седене, притеснение, странната диета и какви ли не други понятни за мен и не толкова причини – получих хемороиди. Не беше никак приятно, но успях да преживея няколкото дни. С стъпването ми на несаудитска земя, като че ли проблема беше изчезнал... И така до днес. Все пак смятам съвсем скоро да получа лекарски съвет.
Като цяло на изложението липсваха cutting edge технологиите, които би трябвало да съпътстват името GITEX. Изложбените площи на телекома и мобилните оператори заемаха може би над 60% от цялата площ – двете зали, в които се провеждаше изложението се равняваха на една панаирна палата в Пловдивския панаир. Сега осмисляйки това сравнение, връщайки се назад в спомените си от детството, осъзнавам мащаба на дейността на панаира в Пловдив – щом за такава... нищожна част (в панаирното градче има, ако не се лъжа двайсетина палати) организацията е била толкова сложна – какво остава за нещо, което се равнява на 20 пъти повече фирми и щандове в различни сфери на стопанския живот, каквото нещо е например Есенния технически панаир.
Да се върнем в Рияд, на GITEX-a. Организацията не беше особено успешна по мои преценки. Посетителите наистина бяха много и по този показател наистина може да се хвалят. Но „количествените разширения водят до качествени изменения” е казал Владимир Илич Ленин. Посетителите до голяма степен бяха крайни потребители – факт може би дължащ се на любопитството на саудитците към новите информационни технологии, но според мен, по-вероятно се дължи на липсата на специализирани висококачествени магазини за електроника и техника на цени независими от наем в мол или търговски център в стоетажен небостъргач. Говоря за нещо от рода на Плесио, Мултирама и т.н. появили се наскоро в родината ни – т.е. място, на което отиваш ако ти трябва качествена и маркова техника, на цени приблизително равни на дистрибуторските. Посещенията от крайните потребители бяха и най-изтощителни и отегчителни. Хората разбира се имат право да знаят защо сме там, но само ако можеха и да са маааалко по-запознати с основни понятия от техниката и електрониката... Не казах защо всъщност посетителите бяха по-скоро любопитна тълпа, отколкото потенциален бизнес партньор. Достъп до изложбените зали, поне според официалните документи, имаха единствено лица с покани от изложителите, както и лица представили на входа визитна картичка, свързана по някакъв начин с изложеното. Това размито понятие съдържащо се във втората част от горното условие е и според мен причината в изложбената зала да влизат и буквално 16-7 годишни момчета без никаква идея какво правят тук, като границата на интелект, възпитание и бизнес нюх не беше никак възрастова. Имаше разбира се десетки, които минаха през щанда ми само за визитки, десетки ме попитаха едни и същи въпроси: Какво е това? (като уличния жаргон на буквално търговци от арабски пазар изкривяваха горния въпрос до приблизително „Кво`й туй?”, ако жаргона има правилен превод); Колко струва? Или така любимите на колегите тайванци въпроси: “What’s this?” & “How much?”.
Въпреки желанието си да продължа да разказвам и да „храня” изложението, трябва да спра засега и да си почина след странния ден. / Час 03.34
Fun movie quotes
[30 Rock TV Series]
Jenna: I look 10 years younger now, don't I.
Liz Lemon: No you look even younger, you look like a fetus!
[How I Met Your Mother]
Ted to Stella: I mean this is a big deal for you. It's like "Virginity", the sequel
[Malcolm In The Middle]
Lois's Father's Other Wife: I don't hate, dear. I'm Canadian.
[As Good As It Gets]
Secretary to Melvin: How do you write women so well?
Melvin: I think of a man. And I take away reason and accountability.
[Malcolm In The Middle]
Gigantic Stripper to Reese: I'm 60 ft tall, my skin is 5 inches thick. No matter how creepy and insensitive and thoughtless you are - you can't hurt me!
Reese: That's all I ever wanted. Why aren't all women like you.
[In Bruges]
Ray:Purgatory's kinda like in between those. If you weren't really shit but you weren't all that great either. Like Totenham.
Back!
Баси, 2 месеца не съм писал в блога.... Уникално дълго прекъсване. Срам!!!
По-късно днес ще постна няколко неща писани вечерно време .... :)
На Дени, Кали, Джими, Вики, Ники, Парата, Ели, Ина, Люси, Дана, Васи, Наско, Главата, Дебелия, Мишо, Мама, Тате, Кака, Йо-Йо, Йоанка, Ева, Стофи...
ОБИЧАМ ВИ! Благодаря Ви, че Ви е имало в живота ми!!!
събуждащо смут в съзнанието ми
Следните снимки ми бяха изпратени от вуйчо ми. Снимани са във Ливан, страната известна в близкото минало като Швейцария на Близкия Изток. Сещам се и за друга категоризация разпространена допреди двадесетина години в Арабския свят: Кайро пише, Бейрут печата, Багдад чете.
Коментара мисля е излишен.
Паркинг само за Маронити.
И последното, просто затваря темата с удивителна!
Поствам тези снимки тук, защото това е тенденция незасягаща само Ливан и техния етнически модел. Подобни, в много по-неутрален мащаб разбира се, явления има не само в етнически разделения вече Ирак, но и на Балканите. Опасна е идеята сама по себе си да се раждаш с щампа - християнин, мюсюлманин и какъвто и да било друг. А освен това, тази щампа да направлява живота ти - училище, болница, личен лекар, адвокат, та дори и регистрацията на колата ти...
2 дена в Атина... част І
Миналата Неделя ми се наложи да замина за Атина за 2 дена, за да си извадя виза за КСА от посолството им там.
Ще започна разказа с кратко описание на пътя от София до Атина. Пътувах с автобус на Tourist Service 18:30, като пристигнахме в Атина малко след 6 сутринта, така че пътуването е било почти 12 часово. Много трудно заспивам в автобус, особено, ако не познавам пътя, а и още от дете ми е било интересно да гледам през стъклата. Пътниците в автобуса бяха около 80% жени на възраст 40 до 60+ години, българки, предимно, ако не изключително нископлатена и нискоквалифицирана работна ръка в южната ни съседка - домашни прислужници, болногледачки и т.н. Не искам да задълбавам във впечатленията си от тази част на пътуването, само защото се чувствах доста унизен, изпитвайки истинска болка при мисълта, че тези жени са майки на мои връстници, а са се отделили от семействата си, защото в родината явно не могат да получат същите възможности за живот...
Магистралата от Солун до Атина е осветена в почти 3/4 от дължината си, "украсена" е с много и доста удобни изходи, т.е. почти не преминава през населени места, а в близост до тях (за разлика от Българската част от Е79).
Първото впечатление от столицата на Гърция беше уникалното дори и за този град задръстване по една от главните изходни артерии около 6 часа сутринта в понеделник 31.03. Колоната от почти спрели коли се точеше около 5-6 километра в посока от центъра на града към промишлените и бизнес зони на града. Малко преди да пристигнем бях задремал и се събудих от една реплика от дълбокото ми детство: "Защо кашляш, чичо?"... Както във всеки град, чиято писменост не е латиницата, надписите, представляващи транскрипции на чуждици се набиват в очите - в случая, това за мен беше: ΠΙΤΣΑ.
И сега, с оглед този разказ да бъде от полза на хора, на които им предстои първо пътуване в Атина, ще бъда доста подробен, където е възможно и с точни цифри.
Автобуса спира в непосредствена близост до площад Омония - един от най-главните в града, нещо като нашето "Петте кюшета", само дето от него излизат 8 улици - 5 от които главни булеварди.
С червено съм отбелязъл спирката на Τourist Service, със синьо Хотел Аристотелес **, в който отседнах, със зелено, самия площад Омония с много транспортни връзки, най-важната, от които - станцията на метро-линиите Άγιος Δημήτριος (Agios Dimitrios) и Πειραιάς (Piraeus)-Κηφησηα (Kifissia).
След като 1 път обърках улиците на едно от кръстовищата, търсейки ул. Ахарнон 15 попаднах на една изоставена сграда, цялата в паяжини и паднала мазилка. В крайна сметка улицата се оказа ул. Марни 15. Хотела се оказа много спретнат, стаята приятна и чиста.. Притесненията ми, че 2 звезди ще означават парцалче на земята и идна чешма за хигиенни нужди не се оправдаха. Стаята беше с 2 легла, и запазена 3 дена преди пристигането ми струваше 37 € с услугата по резервацията в USIT Colours. Въпреки редовната практика в хотелите да не можеш да си влезеш в стаята преди обяд - настаних се в моята още в 7 сутринта. Единствените минуси на хотела бяха: Интернета, който се появи чак на втория ден; гледката от стаята представляваше бетонната стена на съседната сграда; в закуската на другата сутрин портокаловия сок беше от машина, т.е. на прах, а не натурален.
След бърз душ с поръчах такси от рецепцията, с което да отида до посолството рано-рано, за да мога уж да избегна утрешното задръстване и да пристигна преди 9:30, часа в който отваря консулската служба. Таксито имаше начална такса от 1.50 €, автомобила беше, мисля, Οpel Vectra 2005-6, с кожен салон, шофьора с добър английски, сако, намери адреса с GPS, и заедно с всичкото висене по задръствания по осемте километра до посолството ми струваше 7.80 €. На слизане ми отвори вратата, подадох му банкнота от 10 €, на което той отговори с едно "Thank you, Sir!" и отпраши... Толкова с такситата в Атина. Време беше да открия най-близката метро станция до посолството. До отварянето на консулството имаше около 30 минути, през които реших да попитам полицаите на пост пред посолството от къде да хвана метрото. Много отзивчиво и подробно ми беше обяснено как да намеря метро станция Panormou.
Няколко думи за класовете хора, които забелязах в краткия си престой: полицаите, обикновените хора, видимо измъчени и с зачервено от работа лице - изключително радушни и гостоприемни, с най-голямо желание отговарят и помагат на "туристите", това именно са хората, които трябва да питате, ако искате да минете "тънко"; служители, чиновници, т.нар. средна класа - за тях близко означава на не повече от 200 м пеш, да не се качват и слизат по стълбите, а само чрез асансьори и ескалатори; чужденците, гастарбайтери - индийци, араби, цигани, китайци, африканци - поне в района на Омония е пълно с всякакви чужденци, техните магазинчета и ресторантчета, положението им е почти същото (вероятно) като на емигрантите от Близкия Изток и Африка в България. Родни просяци срещнах на следния ден на една от главните пешеходни улици - Ermou.
И така, влезнах в посолството, приеха ми документите, дадоха ми разписка, с която да си платя визата в HSBC Bank наблизо. След като свърших с работата си там благодарих още веднъж за помощта на полицаите и се отправих към банката, с много питане открих адреса (не разполагах с пълна карта на града, а само с карти на най-централната част). По пътя попаднах на скейтшоп, в който пича се опита да ми помогне, но явно се затрудняваше с ориентацията, както всеки млад човек, вероятно дошъл да работи отскоро в квартал, който не познава :)
Забравих да кажа, че с влизането си на гръцка територия загубих обхват на мрежата на M-Tel, опитвах се сто пъти да се свържа с мрежата на Vodafone Greece, но така и не успях. Проблема се оказа в SIM картата и още не съм проверил в тукашен офис на M-Tel да видя какво могат да ми кажат те. Така останах почти без връзка с познатия свят. В последствие разбрах, че родителите ми са се притеснили силно от липсата на контакт, звънели са ми в хотела, но там са им отговорили, че няма такъв настанен човек и нашите са психясали...
Както и да е: Ще довърша тази първа част с кратко описание на съвременната част на града, тази, която не е много интересна за туристите. Мога спокойно да оприлича мащаба, инфраструктурата, външния вид на нова Атина на изгледа от Амман. Единствената разлика е степента на естествена зеленина, дърветата вместо маслините от Амман са портокалови, иначе - равни покриви без керемиди, палми, кедър, бели къщи, широки булеварди, кръгови кръстовища и подлези. Дори пикапите, с които стопаните докарват земеделските си стоки в града са същите - Toyota Hilux, произведени много далеч в миналото, карани от същите почернели от слънцето средиземноморци. Съществена разлика е и присъствието на огромен дял мотоциклетисти - мотопеди, кросови, пистови и всякакви други мотори - явно поради натовареното движение. Тях можеш да видиш абсолютно навсякъде - по тротоарите, през парковете, пешеходните улици... Контрола от полицията явно е облекчен.. или знам ли...
Говорейки за мотоциклетисти - докато чаках пред посолството до мен спря един мотопед, и водача му ме попита, в последствие и на английски - къде се намира централната улица на Палео Психико - квартала, в който се намирахме. Понеже "Дафо не казва "НЕ ЗНАМ!"", а и това, че единствената по-сериозна улица в квартала покрай която минахме на идване ми се струваше достатъчно централна - го насочих напред и първото кръстовище в дясно... Надявам се човека да си е намерил улицата... :p
Освен наличието на мотори навсякъде, личеше и присъствието на още един прогресивен елемент в градското улично движение - малкия (градски) автомобил - Smart Fortwo (Smart дори си имат отделен шоурум в съседство на този на Mercedes, пред който са изградили 4-5 етажна "кула" от Smart-ове), Hyundai Atos, Mini Couper и т.н. се срещат доста по-често отколкото в София. Останалата автомобилна флора е обичайната - европейски и японски автомобили на под 6-7 години, като малката разлика е в наличието на повече пикапи, което не изключва употребата на ванове и баничарки. Почти не видях "supercars", а само спорт-компакт автомобили от класа на Audi TT.
Толкова за първата част от краткия ми престой. Когато отново имам време ще опиша разходките ми по туристическите забележителности. Така че - To be continued...
Концерта на Изалин Калистър
СТРАХОТНО, ЖИВО УСЕЩАНЕ!!!
Калипсо, меренге, живот, щастие, любов... всичко това ни предложиха "Кюрасауската дива" и нейните музиканти.. с невероятната беквокалистка... Боси по сцената, двете танцуваха, пяха, веселяха ни и лично мен ме направиха адски щастлив.
Следващия път - не пропускай!
Hectic!
Ебаси деня!
Събуди ме майка ми, а аз скочих в леглото с въпроса "Кой ден е днеска????".
На работа отидох, чак когато се изкъпах, обръснах, хапнах 1/2 филия със сладко от шипка. Пристигнах почти в 10. И се почна - в посолството на КСА в Атина пак ми отговориха същото: трябва да изпратите човек, който да може да остане към 1 час при подаване на документите. С тази молба се обадих в офиса на Арамекс в София, защото баща ми познава шефа на фирмата за БГ. Препрати ме на 1 любезен служител, който след като проучи дали е възможно те да пратят куриер от офиса им в Гърция ми отговори отрицателно. И така... Остана само варианта да пътувам следващата седмица за Атина, като трябва да нощувам, за да си получа визата на следващия ден. Въпросите станаха главоболно много: кога, с коя фирма, в колко часа, къде ще спя, цени, дали ще ме командироват или ще си платя от джоба....
В крайна сметка се реши така:
- Пътувам в Неделя, 31.03, 18:30. Tourist Service. 156 лв двупосочно с младежко намаление. Ще ми се заплати командировката, ама шефката в момента няма кеш, ще си пътува утре, та ще си платя сега сам нещата, после ще ми ги възстановят. Билета ще си купя утре. Остава резервацията за студентски хостел. Цените вървят около 10тина евро на легло, като, ако си взема двойна, самостоятелна стая стигат до 40. В крайна сметка без да бях стигнал до всички решения, време беше за ТУ, а с плановете да ида да взема Кали от тях, както казват арабите: с тях можеше да си ям халва.
ТУ, час 1ви: ПС - пича пак непукистки си каза кво ще правим, пускайте и пишете, както е написано...
(20 минути по-късно)
-Господине? А който е готов?
-Гаси компютъра и си тръгва.
(30 минути и един дюнер ХХL, от пред ТУ, по-късно)
ТУ, час 2ри: ТПр - лелката с още по-голямо нежелание от всякога: Пишете факториел.
(10 минути по-късно)
-Довиждане, госпожо!
Отидох до Билетния център за билети за КайлитУ, имаше опашка от 15-20 човека, като минутка преди това се чух с Ели да се видим на Съдебната... Коя е Ели? А де... Тя хапна в McDollar ;) и се отправихме заедно през Ориндж за билети. КайлитУ беше там, ама другата мацка? Тая дет не и знаех името... Касиерката беше с почти същото нежелание като на асистентите в ТУ, че... С Ели се разделихме на спортната палата. Не ми се чакаше 2ката, та тръгнах пеша, и обаждайки се на Кали да й кажа, че билетите са вече в мен, се сетих да я накарам да потърси къде мога да купя билет за утре... Каза ми и как се казва Кюрасъуската мацка...: Izeline Calister и че е купила билетите за себе си и кака й от Пикадили в CCS, та се насочих натам слушайки си The Chemical Brothers - Hey Girl Hey Boy на repeat :D... Преминавайки покрай Usit Colors се сетих, че и там се продават билети, да питам за всеки случай... Вътре една от служителките като чу името на певицата от Антилите и скочи с усмивка: За жалост ние не продаваме, в зала България продават, до 29 февруари бяха по-евтини...
Дарих ги с най-чаровната си усмивка и с благодарност за оказаната учтивост, никак нехарактерна за днешния ден.. си тръгнах в посока НДК.. и след 100 метра се сетих, че Usit Colors освен WAT правят и услуги свързани с пътувания и то за студенти:
-А правите ли резервации за студентски хостели?
-Да, ако има такива в района, за който става дума. Ако не - в хотел.
Така реших проблема със спането, като се прибрах и проверих се оказа, че има 20тина хостела само в централната част на града, около Акропола, който от своя страна е на 8км. от посолството. Само не разбрах къде по дяволите се намира гара Пелопонес в Атина, такава гара няма според Google.. но как да е, ще се изчисти всичко това утре.
Купих и билет за утрешния концерт, и време за полудяване: явно съвсем бях нагрял релетата, щом звънях на Калина през 5 минути за поредното хрумнало нещо, като се прибрах се накарах на моите, на Джими, на 100 човека... УжасТно.
Май се оказа, че ще пътувам сам. Нищо. Experience!
Дано утре бъде по-спокоен ден, нищо, че ще е адски активен, просто аз трябва да бъда спокоен :)
От "Куйович, Муйович, Уйович" до депутатите ни с блогове...
Един колега тази вечер ми прати линк от блога на репортера на бТВ, Иван Бедров, а именно http://ivanbedrov.blogspot.com/2008/03/high.html
Какво е казал Министъра на ВЪТРЕШНИТЕ Работи.. няма да коментирам. Те за това са си ВЪТРЕШНИ, да не се говори за тях. И парите, и разпределението им са вътрешни. И гафовете им се опитват да си ги остявят вътрешни, и наказанията.
Само дето 1 път съм бил на "прасе" - като малък на селото на едни семейни приятели в с.Богдан, Сопотско. От тогава ми е останало в съзнанието, че вътрешностите МИРИШАТ. Особено червата. Все пак всички знаем какво минава оттам. И къде свършват.
Дотук с Червения Пятко. (ей.. то народа от край време си е дефинирал тоя клас)
Друго нещо ми направи впечатление, а на мене нещо направи ли ми впечатление му обръщам внимание. В блога от по-горе имаше линк към Словесни мозайки - блогът на Борислав Цеков. За хората, които не гледат или не четат новини, или просто не помнят имена - това е депутат от 39тото Народно Събрание, избран с листата на НДСВ, а по-късно преминал към ПГ на "Новото Време". С 1 дума - т.нар. Юпи.
Влизайки в неговия блог и нататък по линковете, прочетох имената на още наши бивши и настоящи политици. То бивш пушач, политик и сифилистик няма, нали знаете. Изброявам: Александър Божков, Мартин Заимов, Пламен Юруков, Николай Камов, Гергана Грънчарова, Мирослав Севлиевски. Със сигурност, ако човек се разрови ще намери още имена и линкове. Не това е идеята обаче.
Започнах да пиша този пост с безпокойството, че ни управляват "чатъри". Няма абсолютно нищо лошо да водиш предизборната си кампания И така (визирам Мартин Заимов). Да пишеш идеите, за които може би няма да остане време да говориш в предизборните си речи. Да дадеш възможност читателите ти да се запознаят по-отблизо с човека, който им предлагаш да изберат, да му задават въпроси, да "взаимодействат" (в смисъл на interact) с него. Но всичко свършва до там. Или би трябвало да свършва. Първата асоциация, която изниква докато чета блоговете на тези родни политици, е как Борислав Цеков, например, с потно чело и съблечен по потник, видимо некъпан, е хванал бутилка Ариана, в пепелника догаря фас Арда (ако още ги правят), чете новините в netinfo.bg или dir.bg и цъка с език, ругаейки. Надига бутилката, отпива 2-3 глътки и цъка лог-ин бутона за блога си. Дотолкова го изгаря отвътре, че думите напряво се леят по монитора... Каква жлъч, каква болка...
Е съжалявам. Не трябва това да си представям, когато видя личния уебсайт на родния политик. Той не трябва да си седи в къщи пред монитора и да цъка с език. По-скоро си представям отдадения на "каузата" политик с пожълтяло от липса на сън лице. Или още по-добре: на парламентарната трибуна, изливайки цялата жлъч в микрофона. Говори точно каквото му е на душата. Или в парламентарните или партийните кабинети, пише законопроект, който ще изправи световните кривини.
Но не. За жалост нашите политици, и то по-просветлените, пишат на ръба на анонимността в блогове. Да не говорим за по-протъмнените. Те говорят по на един почти неразбираем език.
The Beatles - With A Little Help From My Friends
What would do think if I sang out of tune,
Would you stand up and walk out on me.
Lend me your ears and I'll sing you a song,
And I'll try not to sing out of key.
Oh I get by with a little help from my friends,
He gets high with a little help from his friends,
Oh I'm gonna try with a little help from my friends.
What do I do when my love is away.
(Does it worry you to be alone)
How do I feel by the end of the day
(Are you sad because you're on your own)
No, I get by with a little help from my friends,
Mmm I get high with a little help from my friends,
Mmm I'm gonna to try with a little help from my friends
Do you need anybody?
I need somebody to love.
Could it be anybody?
I want somebody to love.
Would you believe in a love at first sight?
Yes I'm certain that it happens all the time.
What do you see when you turn out the light?
I can't tell you, but I know it's mine.
Oh I get by with a little help from my friends,
Mmm I get high with a little help from my friends,
Oh I'm gonna try with a little help from my friends
Do you need anybody?
I need someone to love.
Could it be anybody?
I want somebody to love
Oh...
I get by with a little help from my friends,
I'm gonna try with a little help from my friends
I get high with a little help from my friends
Yes I get by with a little help from my friends,
with a little help from my friends
Bloody Sunday (2002) & Gandhi (1982)
Bloody Sunday
Много добър филм, почти документален, вдъхновен от събитията от Дери, 30 Януари 1972 година, случили се, за да ни покажат отново как живота на толкова много (13 загинали и 14 ранени) може да зависи от грешките на толкова малко. Във филма на няколко пъти се споменават и името на Ганди и Клането в Амритсар.
Интересното в случая, е че филма за Ганди гледах точно вчера (и онзи ден, понеже е доста дълъг).
Gandhi (1982)
Няма да оценявам актьорска игра, филмови качества и т.н. Ще кажа само, че от този филм научих доста неща, към които смятам да добавя още много, прочитайки Автобиографията на Мохандас Карамчанд Ганди, без да спирам до там. Смятам, че тази историческа фигура може да служи за ролеви модел за изграждането на едно по-добро и по-спокойно общество, без разделение, без омраза, без насилие!
За обобщаване на мислите си за двата филма, и по-точно двете исторически събития - борбата за независимост на Индия и тази в Ирландия, пресъздадени великолепно във двете ленти, ще използвам една мисъл на Махатма: "Няма път към мира - мирът е пътят". Както и "Око за око и света ще ослепее", една мисъл, която света, а още по-специално народите от Близкия Изток трябва да чуят, и да обмислят.
П.П.: Пишейки този пост, попаднах на една интересна подробност. Актьора изиграл ролята на бригаден генерал Реджиналд Дайър, отговорен за Клането в Амритсар, във филма за Ганди, е Едуард Фокс, баща на Емилия Фокс, която преди няколко дни гледах в "Пианиста", предстои ми да гледам в "Тигъра и снега", а преди няколко месеца гледах в "Cashback", който препоръчах. Интересно, а? :)
Открих го
Окончателния въпрос за Живота, Вселената и всичко останало...
Отговора всички знаем.. 42!
Но току що ме осени: Въпроса, дами и господа, е: Колко са любимите ми песни на Queen?
А ето ги и тях :)
1. Queen - Keep Yourself Alive (3:46)
2. Queen - Seven Seas Of Rhye (1:14)
3. Queen - Brighton Rock (5:09)
4. Queen - Stone Cold Crazy (2:16)
5. Queen - I'm In Love With My Car (3:05)
6. Queen - You're My Best Friend (2:52)
7. Queen - '39 (3:31)
8. Queen - Bohemian Rhapsody (5:55)
9. Queen - God Save The Queen (1:14)
10. Queen - Somebody To Love (4:55)
11. Queen - Good Old - Fashioned Lover Boy (2:53)
12. Queen - We Will Rock You (2:00)
13. Queen - We Are The Champions (2:59)
14. Queen - Spread Your Wings (4:32)
15. Queen - Mustapha (3:00)
16. Queen - Fat Bottomed Girls (4:15)
17. Queen - Bicycle Race (3:02)
18. Queen - Let Me Entertain You (3:01)
19. Queen - Don't Stop Me Now (3:29)
20. Queen - Play the Game (3:34)
21. Queen - Another One Bites the Dust (3:39)
22. Queen - Crazy Little Thing Called Love (2:45)
23. Queen - Don't Try Suicide (3:56)
24. Queen - Save Me (3:51)
25. Queen - The Wedding March (0:57)
26. Queen - Flash (2:51)
27. Queen - Under Pressure (4:04)
28. Queen - I Want to Break Free (3:24)
29. Queen - Its a Hard Life (4:14)
30. Queen - Radio Ga Ga (5:55)
31. Freddie Mercury - Living On My Own (3:21)
32. Queen - One Vision (5:10)
33. Queen - A Kind Of Magic (4:24)
34. Queen - Who Wants To Live Forever (5:14)
35. Freddie Mercury - Barcelona (5:37)
36. Queen - Miracle (5:08)
37. Queen - I Want It All (4:47)
38. Queen - Invisible Man (4:02)
39. Queen - Breakthru (4:13)
40. Queen - Innuendo (6:31)
41. Queen - The Hitman (4:56)
42. Queen - The Show Must Go On (4:34)
as a response to this story about Making a Home for an Iraqi dog "Away From Baghdad's Slums":
one million Iraqis killed in the last 5 years, and you celebrate rescuing an iraqi dog.
what a bunch of racist assholes.
fuck you Karin Brulliard, and fuck the washington post...
Quotation from Raed in the Middle: a brief open letter to the washington post:
THUMBSUP, Raed!
Why don't you ask the kids at Tiananmen square?...
...Was fashion the reason why they were there?
След тазвечершните събития в Белград и по-точно един кадър, който ме извади от кожата ми:
момче на 15-16-17 години, коленичи на "ул.Княз Милош" в Белград, на гърба си е сложил знамето на "Србиjа", прекръства се и вероятно крещи на приближаващите се Хъмвита на Сръбските Сили за борба с тероризма, излезли по улиците след като разгневените протестиращи са подпалили и потрошили десетки коли, боклуджийски кофи и... посолствата на САЩ, Хърватска, Турция, Белгия, Босна, Канада и Великобритания... Това момче, вярвам, е гледало тези кадри по-горе, насаждано му е през всичките му съзнателни години от живота, че малкото, което е останало от "Великата Югославия" трябва да бъде защитавано, ако трябва и с кръв!! Но явно, за тези съзнателни години от живота си, той не е успял да се влюби, да обикне родители и приятели, а е готов да даде младия си живот, за една погребана кауза!
Какво като сте загубили държава кръстена на поле... на което кацат косове... бахмааму... Српския крал бил загубил от турците тамо.. Люлката на Србиjа...
Бих цитирал един герой от може ли най-великия сръбски филм "Underground": Црни - Пичку ти материну, фашистичку!!
И кво? Дай да мрем?
само вижте картинката и линка зад нея...
и вижте сега това:
Формула 1 от детството ми...
Ричард Груев от Уикицитат
„От този завой по-обратен няма!“ (спортен коментар)
Пролет, на бате Митко - Продължението!
http://dafar.blogspot.com/2008/02/blog-post.html
Аха-аха!!! Прав съм бил! Пам-парам-пам. Пам-парампампам!
Имаме си билети за Металиките...
Абе, четвъртия сезон на Lost дали сбозавя?
Отговора тук:
А бруталния цитат, тук:
[21:28:14] Dafar, Hi&Bestech says: who u gonna call
[21:28:21] Pizzabilities:. says: the lost busters!
Mercedes-Benz CLC 2009
...Не е ужасна, не е грозна, даже си е приятно изглеждаща... но, ако живеехме във времето преди излизането на BMW E36 Compact (старата 3ка) и Opel Astra G/B. Ето за какво говоря:
Просто не мога да си обясня как в 2008 дизайнерите на МБ правят дизайн взаимстван от предишен техен модел и модели на най-големите им конкуренти в Германия... Яд ме е, че миналата година по това време не успях да си задам въпросите на г-н Петер Пфайфер, на 1 от лекциите му в ТУ. Нищо чудно, че са опрели до студенти от БГ за дизайн... Ако разчитат на настоящите си дизайнери, МБ ще правят фейслифти на настоящите си модели и ще добавят още букви на Г-класите... What a pitty!
Един красив спомен:
Пролет, на бате Митко
/Пролет/
Пролет е, светът е хубав,
а няма ми ги очилата
продавачите на ръкавици псуват,
а аз си гледам във краката.
Там на среща ми локва
и в нея облаци и небеса.
Едно врабче крилете мокри
след гълъб чопли принцеса.
/Пролет/
Получавам ароматен сигнал
от подарено цвете на момиче,
а от градския канал
на кисело зеле мирише.
/Пролет/
Потекоха моите очички,
потекоха и сополите.
За алергозан нямам парички,
а цъфнаха и тополите.
/Пролет/
По лицето се лепят торбички
до скоро пълни със маруля.
По балконите пият чички,
а аз за ст'инки по земята се пуля.
/Пролет/
Май ... май! После.
Absolutely Stunning
След миналогодишната ми находка (http://dafar.blogspot.com/2006/12/land-rover.html) идва ред на нов сайт с уникални снимки.. този път само от Ирландия.
Ето го и него: http://blog.irelandpictures.net/
От там е и тапетчето ми в момента:
Зелено, слънце, цветчета... искам да е пролет вече :)
We are the world, we are the children....
Помните ли я? ...make it a better place... Годината е 1991, ние, аз и вие сме били тепърва прохождащи, прописващи, пропиващи.. за жалост и такива има сигурно, като реда по възраст не е монотонно нарастващ. Jacko изпя тази песен, качи я на едно ЦеДе и я пусна на хората да се заслушат. Комерсиален, лигав... Още по-добре, имал е по-голяма сцена. ...for you and for me and the entire human race... Да, знаете я тая песен, помните как пускаха клипа й изключително често по Канал1... Ние родените преди тази година я помним. Помним и другите хитове на Michael Jackson... Какво обаче ще си спомнят хората родени ... да речем 1994та.. Освен, че са се прецакали да не помнят единствения футболен подвиг на Българския Национален Отбор... Ще си спомнят, за Jacko, че е един расово неопределен, обвинен в педофилия, неплащащ осигуровките на прислужниците си жител на Бахрейн. Защо е така? Конспиративното мислене може да ни докара до там да мислим, че това е плана на големите корпорации и секретни правителствени организации в действие. Истината е, че позволяваме, по-скоро медиите ни позволяват да бъдем невежи, ако дори не ни го налагат по този начин. Позволяват ни личността да се показва на преден план пред идеите, пред действията. Един ден думата идея може да бъде патентована от... Робърт Шекли предвиждаше GM, но явно не е бил наясно с плановете на конгломератите от типа на Mitsubishi... дано греша. Може да нарекат новия хибриден автомобил така... Както предлага Jeremy Clarkson, да ръгнат на Hummer H2 една 9V батерийка и да и сложат табелка - хибрид!
Отплеснах се: За Heal The World. Ами ние тогава пяхме, че сме децата. Че ние сме света. За щастие и след нас са се родили деца, а родителите ни са още живи, та не сме само ние света! Но! Един ден, никак няма да е далечен, ние ще сме "The Decision Makers".
А чувства ли някой от нас, че е готов да направи решение, от което да зависи живота на децата му, на децата на неговите деца...?!?
- Ако не: време е да се замисли!
- Ако да: защо да чакаме до утре, вдругиден, след 10 години? Защо не започна от сега, тук, с каквото имам? Ако нямаш нищо - имаш поне време, ако и това нямаш, майната им, открадни от тяхното!
2008 Mercedes-Benz Vision GLK Freeside Study
Още не е минала и седмица от новата година, а от Мерцедес-Бенц вече са готови:
НАЙ-ГРОЗНАТА КОЛА НА ГОДИНАТА!
