2 дена в Атина... част І

Миналата Неделя ми се наложи да замина за Атина за 2 дена, за да си извадя виза за КСА от посолството им там.
Ще започна разказа с кратко описание на пътя от София до Атина. Пътувах с автобус на Tourist Service 18:30, като пристигнахме в Атина малко след 6 сутринта, така че пътуването е било почти 12 часово. Много трудно заспивам в автобус, особено, ако не познавам пътя, а и още от дете ми е било интересно да гледам през стъклата. Пътниците в автобуса бяха около 80% жени на възраст 40 до 60+ години, българки, предимно, ако не изключително нископлатена и нискоквалифицирана работна ръка в южната ни съседка - домашни прислужници, болногледачки и т.н. Не искам да задълбавам във впечатленията си от тази част на пътуването, само защото се чувствах доста унизен, изпитвайки истинска болка при мисълта, че тези жени са майки на мои връстници, а са се отделили от семействата си, защото в родината явно не могат да получат същите възможности за живот...
Магистралата от Солун до Атина е осветена в почти 3/4 от дължината си, "украсена" е с много и доста удобни изходи, т.е. почти не преминава през населени места, а в близост до тях (за разлика от Българската част от Е79).
Първото впечатление от столицата на Гърция беше уникалното дори и за този град задръстване по една от главните изходни артерии около 6 часа сутринта в понеделник 31.03. Колоната от почти спрели коли се точеше около 5-6 километра в посока от центъра на града към промишлените и бизнес зони на града. Малко преди да пристигнем бях задремал и се събудих от една реплика от дълбокото ми детство: "Защо кашляш, чичо?"... Както във всеки град, чиято писменост не е латиницата, надписите, представляващи транскрипции на чуждици се набиват в очите - в случая, това за мен беше: ΠΙΤΣΑ.
И сега, с оглед този разказ да бъде от полза на хора, на които им предстои първо пътуване в Атина, ще бъда доста подробен, където е възможно и с точни цифри.

Автобуса спира в непосредствена близост до площад Омония - един от най-главните в града, нещо като нашето "Петте кюшета", само дето от него излизат 8 улици - 5 от които главни булеварди.



С червено съм отбелязъл спирката на Τourist Service, със синьо Хотел Аристотелес **, в който отседнах, със зелено, самия площад Омония с много транспортни връзки, най-важната, от които - станцията на метро-линиите Άγιος Δημήτριος (Agios Dimitrios) и Πειραιάς (Piraeus)-Κηφησηα (Kifissia).

След като 1 път обърках улиците на едно от кръстовищата, търсейки ул. Ахарнон 15 попаднах на една изоставена сграда, цялата в паяжини и паднала мазилка. В крайна сметка улицата се оказа ул. Марни 15. Хотела се оказа много спретнат, стаята приятна и чиста.. Притесненията ми, че 2 звезди ще означават парцалче на земята и идна чешма за хигиенни нужди не се оправдаха. Стаята беше с 2 легла, и запазена 3 дена преди пристигането ми струваше 37 € с услугата по резервацията в USIT Colours. Въпреки редовната практика в хотелите да не можеш да си влезеш в стаята преди обяд - настаних се в моята още в 7 сутринта. Единствените минуси на хотела бяха: Интернета, който се появи чак на втория ден; гледката от стаята представляваше бетонната стена на съседната сграда; в закуската на другата сутрин портокаловия сок беше от машина, т.е. на прах, а не натурален.




След бърз душ с поръчах такси от рецепцията, с което да отида до посолството рано-рано, за да мога уж да избегна утрешното задръстване и да пристигна преди 9:30, часа в който отваря консулската служба. Таксито имаше начална такса от 1.50 €, автомобила беше, мисля, Οpel Vectra 2005-6, с кожен салон, шофьора с добър английски, сако, намери адреса с GPS, и заедно с всичкото висене по задръствания по осемте километра до посолството ми струваше 7.80 €. На слизане ми отвори вратата, подадох му банкнота от 10 €, на което той отговори с едно "Thank you, Sir!" и отпраши... Толкова с такситата в Атина. Време беше да открия най-близката метро станция до посолството. До отварянето на консулството имаше около 30 минути, през които реших да попитам полицаите на пост пред посолството от къде да хвана метрото. Много отзивчиво и подробно ми беше обяснено как да намеря метро станция Panormou.
Няколко думи за класовете хора, които забелязах в краткия си престой: полицаите, обикновените хора, видимо измъчени и с зачервено от работа лице - изключително радушни и гостоприемни, с най-голямо желание отговарят и помагат на "туристите", това именно са хората, които трябва да питате, ако искате да минете "тънко"; служители, чиновници, т.нар. средна класа - за тях близко означава на не повече от 200 м пеш, да не се качват и слизат по стълбите, а само чрез асансьори и ескалатори; чужденците, гастарбайтери - индийци, араби, цигани, китайци, африканци - поне в района на Омония е пълно с всякакви чужденци, техните магазинчета и ресторантчета, положението им е почти същото (вероятно) като на емигрантите от Близкия Изток и Африка в България. Родни просяци срещнах на следния ден на една от главните пешеходни улици - Ermou.
И така, влезнах в посолството, приеха ми документите, дадоха ми разписка, с която да си платя визата в HSBC Bank наблизо. След като свърших с работата си там благодарих още веднъж за помощта на полицаите и се отправих към банката, с много питане открих адреса (не разполагах с пълна карта на града, а само с карти на най-централната част). По пътя попаднах на скейтшоп, в който пича се опита да ми помогне, но явно се затрудняваше с ориентацията, както всеки млад човек, вероятно дошъл да работи отскоро в квартал, който не познава :)
Забравих да кажа, че с влизането си на гръцка територия загубих обхват на мрежата на M-Tel, опитвах се сто пъти да се свържа с мрежата на Vodafone Greece, но така и не успях. Проблема се оказа в SIM картата и още не съм проверил в тукашен офис на M-Tel да видя какво могат да ми кажат те. Така останах почти без връзка с познатия свят. В последствие разбрах, че родителите ми са се притеснили силно от липсата на контакт, звънели са ми в хотела, но там са им отговорили, че няма такъв настанен човек и нашите са психясали...
Както и да е: Ще довърша тази първа част с кратко описание на съвременната част на града, тази, която не е много интересна за туристите. Мога спокойно да оприлича мащаба, инфраструктурата, външния вид на нова Атина на изгледа от Амман. Единствената разлика е степента на естествена зеленина, дърветата вместо маслините от Амман са портокалови, иначе - равни покриви без керемиди, палми, кедър, бели къщи, широки булеварди, кръгови кръстовища и подлези. Дори пикапите, с които стопаните докарват земеделските си стоки в града са същите - Toyota Hilux, произведени много далеч в миналото, карани от същите почернели от слънцето средиземноморци. Съществена разлика е и присъствието на огромен дял мотоциклетисти - мотопеди, кросови, пистови и всякакви други мотори - явно поради натовареното движение. Тях можеш да видиш абсолютно навсякъде - по тротоарите, през парковете, пешеходните улици... Контрола от полицията явно е облекчен.. или знам ли...
Говорейки за мотоциклетисти - докато чаках пред посолството до мен спря един мотопед, и водача му ме попита, в последствие и на английски - къде се намира централната улица на Палео Психико - квартала, в който се намирахме. Понеже "Дафо не казва "НЕ ЗНАМ!"", а и това, че единствената по-сериозна улица в квартала покрай която минахме на идване ми се струваше достатъчно централна - го насочих напред и първото кръстовище в дясно... Надявам се човека да си е намерил улицата... :p

Освен наличието на мотори навсякъде, личеше и присъствието на още един прогресивен елемент в градското улично движение - малкия (градски) автомобил - Smart Fortwo (Smart дори си имат отделен шоурум в съседство на този на Mercedes, пред който са изградили 4-5 етажна "кула" от Smart-ове), Hyundai Atos, Mini Couper и т.н. се срещат доста по-често отколкото в София. Останалата автомобилна флора е обичайната - европейски и японски автомобили на под 6-7 години, като малката разлика е в наличието на повече пикапи, което не изключва употребата на ванове и баничарки. Почти не видях "supercars", а само спорт-компакт автомобили от класа на Audi TT.

Толкова за първата част от краткия ми престой. Когато отново имам време ще опиша разходките ми по туристическите забележителности. Така че - To be continued...