Завръщане

Очаквайте съвсем скоро нови постове в блога, както и съвсем нов блог с изчистена travel тематика.

Протест против войната в Газа!

Утре, 7 Януари 2008, Ивановден, от 16:45 пред храм-паметника "Св. Александър Невски" в София ще се проведе протест за спиране на военните действия в ивицата Газа.
Разпратете и елате!

За теб, Газа!

Кампания за събиране на максимален брой подписи за петицията за солидарност с Газа и искане за прекратяване на обсадата и израелската офанзива над ивицата Газа. Крайния срок на подписката е 14 Януари 2008.

http://www.news.maktoob.com/petition/

В първото поле попълнете името си, във второто - валиден e-mail, в третото автоматично ще се изпише името на страната, в която живеете. (пр. بلغارية за България). Лично ви моля да разпратите линка и на своите контакти, приятели, познати и т.н.

Текста на самата подписка гласи:

В утрото на 27.12.2008, окупационните сили на Израелската армия започват кърваво клане в ивицата Газа, осъдено от света заради причинените рани, смърт и разруха. Израелските ракети се изсипват над народа на Газа, а броя на жертвите и ранените расте, както сред военното така и сред цивилното население, от стотици на хиляди за 2 дена. Кръвта продължава да се лее и в момента с продължаване на зверските, безмилостни и нечовешки бомбандировки. Затова, в солидарност с палестинския народ в Газа, който има право да упражнява най-простите си права в живота, а именно мирния живот без кръв, обсада, страх и смърт, ние, долуподписаните, молим ООН и всички правни, хуманитарни и религиозни организации, местни и световни, за незабавно спиране на това клане и допускане на всички нужни хуманитарни помощи да достигнат до окървавения народ в Газа, както и осигуряване на нужното лечение на ранените и засегнатите в Газа или пренасянето им за лечение в съответните болници в съседните райони и страни. Също така изискваме осигуряване цялостната сигурност на палестинския народ в Газа подлаган до този момент на ембарго, агресия и убийства от страна на Израел. Децата, жените, старците и младите в Газа не са имали късмета да упражняват по какъв да е начин така ценния спокоен живот в продължение на прекалено много време, нито най-простите и нормални права на човешкия живот, който споделя цялото човечество. Ще продължим да изискваме тези права за този народ, без да отстъпим никога, за което и да било от тях! Надяваме се гласът ни да достигне до целия свят и да ни помогнете в прилагане на закона и справедливостта, към които призовават всички вероизповедания, убеждения, международни закони и хуманност. Благодарим ви предварително за всичко, което ще направите за осъществяване на справедливостта и ще продължим да очакваме отговор за реалното спиране на кръвопролитията и потискане на народа в Газа.

Палатки, концерти, фестове, пясък...

...глухари, кравешки лайна, кал до уши, сбъднати мечти, забавления, приятели, огън, пушилка, недоспиване, смях до зори, измръзване, изгаряне, главозамайване, напиване, напушване...

В общи линии за това ставаше дума в свършилото вече лято...
Началото беше уникално до тук: за пръв път нямах лятна поправителна сесия. Взех си от първия път всички изпити от 6тия семестър.. "...и почна се една..."
Концертите пред Сфумато, Ска Феста, Металика, бири-мири, купони в нас през ден, оплаквания на съседите, полиция. Така де, не може всичко да е екстра, както се пее в същата оная песен - "Но не винаги в живота върви по мед и масло"!
"Дай още една!"
Едва дочаках началото на отпуската си. 7ми август. Палатката е купена предния ден от Практикер. Компанията за сега е скромна - Аз, Наско и Виктор. Плана е .. "квот стане".
Около 3 следобед си свалих багажа и се сблъскахме с първия проблем - Клиото на Виктор едва събра багажа на 3ма мъже тръгнали за невероятни 2 седмици по планини и морета. "Чавдарче съм, не се колебая", обаче и набутахме всичко за няколко минути. Спирка в Кауфланд за провизии за 3 дена. Спомням си, че Наско много жестоко се притесняваше на предния ден, че няма да му стигнат 180 лв за: дял от цената на палатката, 10 дена почивка извън София, дял от бензина до Беглика и морето. Колко по-спокоен беше обаче, след като палатката беше готова (взех си я само аз и то за 35 лева), а храната за 3те дена струваше... 50тина лева! А колко много храна беше това всъщност... Виктор зад волана, Наско до него, аз на задна дясна седалка, а до мене: диня, стек от 4 големи Леденики, 10литрова туба горнобанска вода, картофи, домати, царевица, хлябове, градски раници на 3ма души, джембе, лаптопа ми и какво ли още не...
Още една кратка спирка, Наско да се види с майка си на Витошка и да вземе пари от нея. В тези 10тина минути аз луднах.... Не ме сдържаше на едно място. До толкова ми беше нужно предстоящото, че съзнанието и мислите ми подскачаха напред назад от превъзбуда.
Преди няколко дена бяхме направили малка загрявка с 1 вечер на палатка, същите 3ма с добавка Радо, на Бонсови поляни, над Горна баня, сутринта събора на сел..квартала на няколкостотин метра от хижата, пред която си бяхме избрали да лагеруваме, с колата до Копитото, оттам кратък преход до Боянския водопад, провален план да обядваме в х.Есперанто, нерви, караница... но - "останалото нека забравим"...
Да се върнем на 7ми Август, в жегата на "центъра на Софияаа", в Клиото, Наско най-сетне готов, потегляме.. ама, чакай да минем през Практикер в Дружба Виктор да види палатката и да вземем пълнител за газовото котлонче. Ама чакай да заредим в ОМВ на Цариградско...Да ама Виктор оставаше и да знае къде кара.. Завряхме се в един тунел под Цариградско, който ни отведе в квартала отсреща на Окръжна болница, завъртяхме се до детелината за Мусагеница, все пак заредихме в ОМВ, минахме през Практикер, излезнахме с празни ръце, забихме се в задръстване на излизане от Дружба на магистралата, всичко точно.. часът е след 5:30, но вече летим извън София!
Ще направим опит - колко ще вдигне Renault Clio 1995, 1.2 Energy, върху родната магистрала Тракия! Отговора - 130-140.. със сериозни усилия! :D
Ама всъщност къде се слизаше от магистралата, за да се отиде до Батак... :? Спирка "да купим пътна карта" в Лукойл над Ихтиман.. Разбира се обаче, карта на България липсваше... Имаше обаче за Македония, Австрия и Гърция.. Само дето ни бяха малко извън плановете. Все пак, реших да се водя по интуиция. След безрезултатна справка с баща ми, реших да тръгнем през Септември, Велинград и т.н...
Селата през, които минавахме бяха активно поздравявани от екзалтирания гол до кръста Наско, наполовина показал се през прозореца, на места ни отвръщаха на поздрава, на места ни изглеждаха странно.. И така до едно сериозно кръстовище след Септември, на което, около вишката на КАТ бяха застанали няколко полицаи със светлоотразителни жилетки и една патрулка. В колата бичи Billy Idol - Speed... а Наско не пропуска да поздрави и полицаите.. Обръщам се назад да видя реакцията на пътните полицаи и виждам пълния чичко да си сваля шапката, да си почесва главата за секунда, и обръщайки се да се качва на патрулката. Отдалечавайки се от кръстовището, с приближаващата патрулка усетихме, че сме направили нередност. Запалиха светлините, отбихме в страни, полицая ни каза да се върнем обратно на кръстовището.. и в този момент осъзнахме - имало е СТОП... Имаше го. Записаха ни, но не ни съставиха акт.. ами си платихме по родному, доста топло ни казаха и точно откъде да минем за Беглика. Абе всичко точно! Виктор вече полунастръхнал от грешката, която е допуснал.. по неговите думи "Добре, че някой ТИР не ни е отнесъл, момчета имаме ебаси късмета!"... продължи да кара много внимателно по тежкия маршрут, тесния път виещ се край реката на път за Велинград... В крайна сметка достигнахме разклона за към Беглика, а на него спрели 5-6 стопаджии... Напълно по кочовски, спряхме заради 2те момичета сред тях, обаче качихме 2ма Французи с туристически раници... Предложихме разбира се на всички спрели, като те да кажат кои 2ма да се качат, но трудно срещащото се българско гостоприемство рече: Качете чужденците, ние ще се оправим! Пакетирахме се някак си и се събрахме още по-някак си... Пристигнахме в местността, около 15 минути се чудехме къде да паркираме, къде да си опъваме палатката и да хапнем замръзналите преди това разтопени Сникърси. Тръгнахме с Виктор да обиколим, докаго Наско се оправи и хапне по-сериозно... Видяхме хижата, пред нея малката полянка вече пълна с хора, няколко палатки на нея, малката сцена, техниката, но тръгнахме по пътеката нагоре в гората да доразгледаме, решени палатката да се опъне някъде там... Да ама къде? Нагоре, после надолу, после нагоре... "Викторе, тука ше е, копеле, хората са си запалили огън и чувам женски гласове!" Вече си беше доста тъмно.. след 8, в гъста гора... Изпратих Виктор да вземе Наско, да донесат одеала, храна, каквото могат, докато аз опъна палатката. В процеса чувах разговора на новите ни съседи. Чух на няколко пъти ключовите думи "майна" и "айляк" и ми се сгря душичката! Явно ме наблюдаваха как се мъча да опъна палатката с 1 ръка, с другата да си светя с огромния прожектор, с който се бях снабдил предния ден (и който се затри в последствие някъде по пясъците на Смокини) и ми предложиха челник .. и да си дръпна...

[End Of Pt.1: To Be Continued]

Чалгарки с кецове

"хаха ;D"

Като, че е забранено с неписан закон. Истината е, че няма нищо лошо в това, а и никакво значение няма как си облечен. Напротив - доста хора, чиито "лайфстайл" и музикални предпочитания нямат нищо общо с този на духовния декаданс на чалгата, всъщност деградират със подобни темпове, въпреки че ни се струват "куул".
Доста хора буквално се изчерпват като личности със своето облекло и аксесоари. Кецовете, суитчъра, дънките, шапката, плейъра, запалката (по възможност със стилизиран Алберто Кордовския фотопортрет на Че), бирената отварачка, раницата... Превръщат се в един вид reattachable limbs в тялото на модерния ъндърграунд/ърбан/антифешън пич/мацка.
А музикалните предпочитания понякога са като клонирани.
Да, днес да си ъндърграунд, анти-комерсиален, природосъобразен treehugger hippie е доста популярно. За жалост обаче, с това в доста случаи всичко свързано с тази ... личност се е изчерпало. Разбира се, това описание е преносимо и съвместимо с всяка друга прослойка (чалгари, фешъни, метъли, смъкнати, пънкове, скинове, хуулсове и пр.). Като една предефинирана фунция е това. Просто сменяш параметрите. Задължително всеки се опитва да спазва предварителните рамки - като си метъл, няма да се въртиш около Celio и Mango (само как звучат имената на тези магазини), защото ще станеш по-малко тру!

Може би учудвам мнозина, с това как може да ходя "на всичко". От началото на годината съм бил на концерти и фестивали определими с ключовите думи: етно, fusion, латино джаз, калипсо, чистокръвен МТВ поп, ска, реге, пънк, хеви метъл, дръм ен бейс, транс, траш метъл, дъб, дет метъл, готик, алтернативен рок... Истината е, че не е важно единствено да си ревностен фен на някакъв стил или банда, за да му се израдваш по подобаващ начин. До голяма степен е важен фактора "приятна компания". Липсва ли той, и да отидеш на концерта на твоите музикални богове... Няма да успееш да усетиш истинското удоволствие.

Metallica наживо!

Невероятното преживяване! Заедно с Кали и Виктор и още десетки приятели се разбихме!

Новини около Spirit of Burgas

За сега списъка на изпълнителите на фестивала изглежда така:
Asian Dub Foundation, Groove Armada, Bonobo, Cradle of Filth, Kosheen, Pendulum, The Sisters of Mercy, Ministry of Sound, Pharoahe Monch, Baron, Chris Liebing, Michel de Hey, King Roc, Cooh, Wickeda, Exo, ogonek, DJ Smurf, Gravity Co, Deep Zone Project, UK Apache, Panican Whyasker, konspirator, Acidtrip, Mocks, DJ Steven, MC Jakes, Targy, DJ Ясен Петров and h.m.s.u.

На официалния сайт е предложена възможността да присъстваш на фестивала безплатно като доброволец. За подробности: http://www.spiritofburgas.com/static/index/0/7

50 години Иракска република

14 юли 2008 за повечето от вас е поредния горещ летен ден, за други – денят на Бастилията и национален празник на Франция. За мен, обаче, 14 юли е семейна история. Ден напомнящ за минало изпълнено с гордост и страдания.
На 14 юли 1958 година, или точно преди 50 години е извършен военен преврат срещу правителството и краля на Ирак - Фейсал ІІ. Много хора в Ирак наричат този ден Иракска революция, защото именно с него е отхвърлено и останалото Британско колониално влияние над бившата Османска провинция и Британски мандат над Месопотамия. Историята оттогава е писана и пренаписана нееднократно, но няколко неща не могат да бъдат скрити или изтрити: от този ден нататък Ирак отхвърля монархията и колониалното влияние, превръща се във водеща сила в Близкия Изток. Страната преживява още няколко кървави преврата, политически репресии, диктатури, войни със съседните страни, САЩ и съюзническия алианс, както и по-кратки и по-дълги въоръжени сблъсъци, които лесно могат да бъдат наречени Граждански войни.
Резултата за народа на Ирак е спорен. От една страна със самата Революция се поема един доста ляв курс на държавно управление, от друга – страната продължава да се разкъсва от политически, етнически, религиозни и на моменти дори индивидуални сблъсъци между различни лидери и фракции. Милиони са жертвите, затворените, репресираните. От всякакъв социален статус.
Но всичко това може да се прочете в общодостъпната литература и медии. Тук идва момента да обясня защо този ден е семейна история за мен.
През 1958 бащата на майка ми и мой покоен дядо Муса Кадум Ал-Джубури е офицер в 19та бригада на Иракската армия, под командването на бъдещия първи президент на Ирак – генерал Абдул Карим Касим. В семейните архиви съществуват снимки на дядо ми свалящ Британския флаг от Кралската военовъздушна база в Хабания, извън Багдад. В последвалите тежки дни за страната той си спечелва уважението на различни политически и етнически фракции. Благодарение на усилията му и различни негови характеристики сблъсъците в Мосул последвали революцията не пререстват във истинска Гражданска война. По-късни негови мисии са мирно уреждане на проблемите с кюрдите на север. Нееднократно, обаче съдбата го отвежда в политически затвори, включително и със съкилийници от рода на Саддам Хюсейн. В по-късен период той се оттегля от активна военна служба и е назначен за директор на пристанището в Басра. В края на живота си за кратко е и депутат в парламента.
Благодарение на различните ситуации, пред които го поставя съдбата дом за него и семейството му са били и затворнически килии и пещери в Кюрдистан. В спомените на семейството са не един и двама водещи лица от политическата сцена в Ирак през последните 50 години. Много пъти е бил обвиняван в комунизъм, но факт е, че името му остава неопетнено от партийни краски. Остава запомнен като защитник на демократичните устои и социалната справедливост. В личен план е високодисциплиниран, образован в британски военни маниери, насърчаващ обкръжението и поколението си към висока духовна култура и политическо съзнание, в резултат на което всичките му деца завършват инженерно образование (вуйчо ми и майка ми завършват и докторантури) и си изграждат добро име на високи служебни постове (2ма са строителни инженери, 2ма инженер-агрономи и 1 комуникационен инженер). Умира преди да се родя, през 1984, с 1 дъщеря починала при неясни обстоятелства в Москва, 1 син имигрирал ГДР и 1 дъщеря имигрирала в НРБ и 3 дъщери останали в Ирак. Обстоятелствата и за неговата смърт са неясни, като официално на семейството е обяснено, че причината е силен кръвоизлив (което предвид дългата му борба с диабета оставя съмнения за насилствена смърт). На погребението му Саддам изпраща танк, с който да бъде отнесен ковчега му в последния му път. Родителите ми разбират за смъртта му около 2 години след настъпването й. Пак поради политически причини.
Надявам се скоро благодарение на вуйчо си, да мога да представя повече подробности за живота на едно от най-чистите лица в историята на Ирак.

Повече исторически факти за Революцията от 14 Юли 1958: http://en.wikipedia.org/wiki/Iraqi_Revolution

За "Spirit Of Burgas", в зората на нещото

И така, след като разбрах от myspace профила на ADF, че ще правят дата в съседна Сърбия, в края на Август, реших да им поспамя малко: и на профила на бандата и лично на Чандрасоник в FaceBook, с молбите: айде моля ви, моля ви, моля ви, много ще ме направите щастлив и прочие, ако дойдете в България. Споделих с Парата за своята радост и превъзбуденост, а той ми препоръча съвет от "The Secret" - Разлепи около себе си написано каквото искаш! Така и направих - на 2-3 листчета написах АДФ в София, залепих ги около компа, за да мога да ги гледам постоянно. Легнах си късно с разтуптяно сърце.
На следната утрин Стийв Чандра Савал ми писа заветното:
"I think we're doing a show in Bulgaria on the 16th August but I'm not sure where yet."...

"Подскачах от радост" е меко казано. Още от предната нощ бях говорил с DJ Zion от ZionLion Sound System, ако може те да ги канят, после се сетих и за вуйчото на Емили, който ми беше "the last resort", ако трябваше да се правят разговори от нулата с групата. Веднага след като получих горното съобщение писах и на DJ Zion и на Краси Москов (Вежливият Мос) от ZRock, който също е отявлен фен :) да ми кажат нещо, ако знаят, ако не, да разпитват :)
Каза ми се, че в Бургас 15-17 Август се готви нещо "грандиозно", ама да не говоря още, че не било сигурно...
И така, следобеда на 2ри юли скъпата ми Боби ми прати статияТА: http://news.vestnik24.com/lifestylebg/lifestyle_600248.html Толкова бях превъзбуден, че едва я прочетох изцяло. Виждах само ключови думи: АДФ, МТВ, Бургас, фестивал. Това ми стигаше за следващите 5 минути. Признавам си, заразпратих на приятели и познати, преди да съм видял точно за какво става дума. Но мисля повечето ми прощават :р
Веднага пуснах събития в last.fm, facebook, myspace и т.н. С радост ще кажа за много обнадеждаващия резултат - 100тина души са заявили присъствието си още преди дори да е известна точната програма на фестивала.
Сега, след поредното изтощително купонче, реших да поразтърся нова информация и попаднах на следната, типична за българския манталитет, статия: http://slavimedia.blogspot.com/2008/07/spirit-of-burgas.html
Ясно е, че това не са най-слушаните групи, в България наистина се слуша много чалга. Музикалната култура на българина стремително се смъква, вързана с общата му култура... НО надежда има! И Ная има, и тя обеща, че ще дойде, както обещаха и още приятели, приятелки, другарки и другари. В понеделник се пускат първите билети. Смятам да се наредя в опит да купя от най-ранната емисия!

С това поста ми клони към приключване. Съжалявам, че не написах и за останалите участници на феста, те определено са групи с стабилна репутация и фенска маса... Но хората, които ме познават, знаят колко важни за мен и себеосъзнаването ми са били и продължават да бъдат Ей Ди Еф... За мен вечерта на 16ти Август, ще си е истински dream come true! Надявам се да успея да го споделя и с приятели, за да бъде още по-хубаво и приятно!
Себецитирам се преди края:
"само ме притеснява, както феста ще е на обществено, почти отворено място, освен някаквите там заграждения, които ще се направят на плажа... Да не стане в ранните часове, когато партитата са в разгара си, хората си се радват, да доидат селянчетата и да наебат нещо"

В отговор на притесненията си:

Asian Dub Foundation - The Judgement

Read up your history and then you'll reach your destination
Teach up the youth and then you'll find the solution
Education is the key
Will be for eternity
Come focus upon dis and then you will see
We've come so far so fast from what they call the past
Laying down foundations and we know they're gonna last
Present and the future we will never fall
Realise united we stand and divided we fall
This is the wall of community sound
We're comin to get you comin to track you down
No escapin from this militant scientist
Suffer no defeat is upon top of the list
Hope and glory the myth of the Labour Tories
We're comin down and tellin you a different story
Any time when we come positive and confident
And them coulda never escape this ya judgement

Позиция „Богомолка”

/на Теди/

Описва напълно душевното и физическото състояние на лице, прехвърлило границите, в които тяло и дух живеят в хармония (демек драйфа му се!). Обикновено ръцете на това лице са се вкопчили в нещо стабилно свързано с майката Земя (кранче на мивка, самата мивка, клон на столетно дърво и т.н.). Не се препоръчва ръцете да се опират на собствените крака на лицето! Съществуват опасности от опръскване на дрехите, а дори и свличане на нулево ниво, което предвид изпитаната стомашна революция създава предпоставки за обилно умърсяване в собствените стомашни и не само течности на лицето. Разбира се, понякога ръцете на лицето също са загубили устойчивостта си и лицето е принудено да открие стабилност чрез широкостранен контакт между челото на лицето и твърд предмет от постоянен характер (в случая най-популярни са тръбите на чешмите, както и всякакви топлоемки обекти). При наличието на огледало, в което лицето да може да се огледа по време на процеса на изясняване нещата с Всевишния, изражението е най-често самосъжалително, а очите обикновено силно зачервени.
Душевно тази позиция създава усещането за някаква свързаност със силата, управляваща делата ни до тук същата вечер. Най-често връзката от страна на лицето, усещащо някакъв дискомфорт, се състои от задаване на краткословни въпросителни изречения свързани с досегашните си действия: „Защо?”, „Как можах?”, „Колко още ще съм толкова зле?”, „Какво всъщност съм ял?”, „Кой завъртя стаята?”, „Защо си го причинявам?”, „Защо тези картофи изглеждат толкова шарени?”. Доста често се срещат и откровения от типа на: „В края на краищата не мога да пия чак толкова много.”, или себенасърчителните заключения: „Алкохола беше много долнопробен!”, „Обяда ми беше наистина отвратителен”, „Краката ми са доста дълги погледнати от тази позиция.”. Обичайно след приключване на „молитвата” лицето се обръща към висшата сила вътре в себе си с думите: „Никога повече”. В такива ситуации лицето се чувства много богобоязливо и нищожно в ръцете на Всемогъщия. То е податливо на всякакви обещания във вярност в доброто, на цената на бързото си освестяване.
Не са рядкост, обаче, и случаите, в които лицето (очевидно не особено разумно) заявява пред себе си (а понякога по-късно и пред останалите лица изпълняващи подготовката си за среща с ръководителя от най-горния етаж) следните думи: „На тази очевидно не и хареса вътре. Да видим какво мисли следващата бутилка!” или „Дали нова бутилка няма да поправи нещата!”, „Клин, клин избива!” и т.н.