14 юли 2008 за повечето от вас е поредния горещ летен ден, за други – денят на Бастилията и национален празник на Франция. За мен, обаче, 14 юли е семейна история. Ден напомнящ за минало изпълнено с гордост и страдания.
На 14 юли 1958 година, или точно преди 50 години е извършен военен преврат срещу правителството и краля на Ирак - Фейсал ІІ. Много хора в Ирак наричат този ден Иракска революция, защото именно с него е отхвърлено и останалото Британско колониално влияние над бившата Османска провинция и Британски мандат над Месопотамия. Историята оттогава е писана и пренаписана нееднократно, но няколко неща не могат да бъдат скрити или изтрити: от този ден нататък Ирак отхвърля монархията и колониалното влияние, превръща се във водеща сила в Близкия Изток. Страната преживява още няколко кървави преврата, политически репресии, диктатури, войни със съседните страни, САЩ и съюзническия алианс, както и по-кратки и по-дълги въоръжени сблъсъци, които лесно могат да бъдат наречени Граждански войни.
Резултата за народа на Ирак е спорен. От една страна със самата Революция се поема един доста ляв курс на държавно управление, от друга – страната продължава да се разкъсва от политически, етнически, религиозни и на моменти дори индивидуални сблъсъци между различни лидери и фракции. Милиони са жертвите, затворените, репресираните. От всякакъв социален статус.
Но всичко това може да се прочете в общодостъпната литература и медии. Тук идва момента да обясня защо този ден е семейна история за мен.
През 1958 бащата на майка ми и мой покоен дядо Муса Кадум Ал-Джубури е офицер в 19та бригада на Иракската армия, под командването на бъдещия първи президент на Ирак – генерал Абдул Карим Касим. В семейните архиви съществуват снимки на дядо ми свалящ Британския флаг от Кралската военовъздушна база в Хабания, извън Багдад. В последвалите тежки дни за страната той си спечелва уважението на различни политически и етнически фракции. Благодарение на усилията му и различни негови характеристики сблъсъците в Мосул последвали революцията не пререстват във истинска Гражданска война. По-късни негови мисии са мирно уреждане на проблемите с кюрдите на север. Нееднократно, обаче съдбата го отвежда в политически затвори, включително и със съкилийници от рода на Саддам Хюсейн. В по-късен период той се оттегля от активна военна служба и е назначен за директор на пристанището в Басра. В края на живота си за кратко е и депутат в парламента.
Благодарение на различните ситуации, пред които го поставя съдбата дом за него и семейството му са били и затворнически килии и пещери в Кюрдистан. В спомените на семейството са не един и двама водещи лица от политическата сцена в Ирак през последните 50 години. Много пъти е бил обвиняван в комунизъм, но факт е, че името му остава неопетнено от партийни краски. Остава запомнен като защитник на демократичните устои и социалната справедливост. В личен план е високодисциплиниран, образован в британски военни маниери, насърчаващ обкръжението и поколението си към висока духовна култура и политическо съзнание, в резултат на което всичките му деца завършват инженерно образование (вуйчо ми и майка ми завършват и докторантури) и си изграждат добро име на високи служебни постове (2ма са строителни инженери, 2ма инженер-агрономи и 1 комуникационен инженер). Умира преди да се родя, през 1984, с 1 дъщеря починала при неясни обстоятелства в Москва, 1 син имигрирал ГДР и 1 дъщеря имигрирала в НРБ и 3 дъщери останали в Ирак. Обстоятелствата и за неговата смърт са неясни, като официално на семейството е обяснено, че причината е силен кръвоизлив (което предвид дългата му борба с диабета оставя съмнения за насилствена смърт). На погребението му Саддам изпраща танк, с който да бъде отнесен ковчега му в последния му път. Родителите ми разбират за смъртта му около 2 години след настъпването й. Пак поради политически причини.
Надявам се скоро благодарение на вуйчо си, да мога да представя повече подробности за живота на едно от най-чистите лица в историята на Ирак.
Повече исторически факти за Революцията от 14 Юли 1958: http://en.wikipedia.org/wiki/Iraqi_Revolution
50 години Иракска република
неделя, юли 13, 2008 | Написан от Дафо в 02:22
Ключови думи лично, политика, history lessons
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
0 коментара:
Публикуване на коментар