Леда се топиииииииии!!!!! ПОТЪВАМЕЕ!!!

Знаете ли, че количеството вода, вливащо се годишно в световния океан, застрашаващо съществуването на градове като Венеция, островите Тувалу и Вануату... е достатъчно да покрие държавата Гвинея-Бисау с 30 метрово море??? (36100 кв.км.)
Става въпрос за 361 хил.кв.км*3мм/год~ 1083000000000000 литра вода. Само за 365 дена!
Дори аз не съм способен да измисля нещо... :(
Грабвайте шнорхелите и да скачаме всички заедно в морето... всъщност това би навредило, щото така ще потънем по-бързо :/

Из архивите на Дафикана

В разчиствана на харда попаднах на някои неща предшественици на този блог.
Моля пуснете си Georg Friederich Händel - Water Music - Alla Hornpipe или Фойерверковата музика... и зачитайте:

Сътворението
Сф 31.03.2006

Седял си Господ един следобед и от скука решил да направи нещо – казал си „Ше направя неква джитка дето да не ми писва никога!” и се заловил да пише сорса на енджина. Писал той писал 6 дена (само 6 щото бил доста напред с материала, работел на модули и всичко му идвало отръки. А и ползвал ебаси компилатора) накрая си казал „Трябва да вкарам некъв геймплей, нещо адреналинче!” и решил да пусне първия релийс на „Адам”, като предварително създал екип по подръжката, за по-кратко ангели, които трябвало да подържат играта, докато Той засищал физическите си потребности (са на кой не му се е допикало насред най-яката битка). Само дето като бил Висш Разум, Господ направил „Адам” с ебаси свободата на действията (само не му дал достъп до системните ресурси – дървото на познанието и плодовете му) и нашия („Адам”) почнал да мисли. Мислил, мислил и измислил, че не му е яко само с некви ботове да се разправя и поискал от Господ да му пусне некой в мрежа да си премерат силите. И Господ решил (щото не му се пишело нов сорс) да вземе готовата структура „Адам”, да я едитне малко (зел й едно ребро) и я нарекъл „Ева”. Джиткали двамата ден и нощ и не можело да се реши, кой е по-добър, като през това време на един от ангелите – Луцифер му изпушил атлона и решил да чийтне малко. Взел един от ботовете – змията (оная същата дето се върти нагоре-надолу и яде накви боклуци, като си захапе опашката – Game Over), дал и една ябълка (пак ли тея Mac-ове бе, все трябва да прее-ат нещата) и я научил да говори (демек включил й Narrator-a) и й казал да накара Ева да отхапе от нея и да даде на Адам, за да има Fair Play (не били измислили още Deathmatch-a). Дала змията ябълката на Ева и си казала квото има да казва, оная само тва и чакала (от неколко дена не била яла и за тва), отхапала от ябълката, дала и на Адам, обаче като всеки чийт нещо се бъгнало, дало Fatal Exception Error, Господ се усетил и решил да провери кво става, а то станало квот станало, не ми се обяснява (т.е. ЗАЕБИ). Важното е, че на Господ се наложило да пусне пач, с който да оправи бъговете причинени от тая ламя Луцифер, обаче трябвало да редактира старите „Адам” и „Ева” (начи всъшност на Ева над кръста и направил баси експанжъна 90 санта диаметър, а под кръста пуснал само рязаната версия на Адам), като им разрешил да се виждат в Real Time (че да се пуцат по успешно) и ги изгонил от Райската градина (то не били двупроцесорни платформи с Пентиум 4-ки на по 3.5 GHz, то не били G Force 6800-ки, бе мани, мани, направо, чесно ти каам заеби) и ги оставил без щайги. И те хората са кво да праат – нема компове, нищо нема, йок – и наште се чудили 2-3 дни и накрая решили – безразборен ?, животински, абе направо Големия Взрив настъпил, разбираш ли.
To Be Contiunued

Другото лице на Норвегия?

Спомням си един документален филм за метъл музиката, в който един от вокалите на примерно Gorgoroth (емблематични за термина "брутален норвежки блек метъл") на въпроса "От къде черпите вдъхновение?", след драматична пауза, зъл поглед, отпивайки глътка от чаша червено вино отговаря "Сатаната!"...
Но всъщност в Норвегия не правят само смъртно отчайващ блек.
Тези дни реших да потърся малко повече песни на една приятно звучаща банда - Madrugada (на португалски това ше рече "зора", "разсъмване").
И ето резултата, реших се да напиша скромен коментар. За пръв път ги чух с може би най-големия им хит: Majesty в саундтрака на един гангстерски норвежко-пакистански филм "Izzat". Тогава песента ми стана любима... Но не направих крачката да ги проуча по-обстойно.
Сега слушам вече цялата им дискография... верно още не съм я дослушал, но първите впечатления са много добри. Напомнят от части на Doors и сиятълската гръндж вълна от средата на 90те. Много приятни за слушане, не наркомано-депресивни, а приятни. Може би нещо като ранните Coldplay. На моменти наподобяват U2...
За сега наистина сериозно впечатление, с потенциал за превръщане в любими ми направиха: Belladonna, Electric (напомня една песен на Cranberries, блусче), Strange Colour Blue.
В обобщение става въпрос за нежно галене на китарата, спокойни, отпускащи ритми, топъл басов вокал... Определено са много афектирани от една от любимите ми песни - The Doors - The End.

Като говорим за норвежки алтернативен рок:
Еl Caco. Една вечер Ивчо (MadHamish) ме помоли да намеря клипове на няколко стоунър-рок банди. В списъка влизаха и тез младежи. Още с първо чуване събудиха някакъв неопредолен спомен. С по-нататъшното им слушане - Нирвана, но недепресивни. Просто вокала наподобява Кобейн. Иначе ритъм, рифове - всичко е супер за една алтърнатив банда! Любими песни - Someone New, Substitute.
Визията също е :)))) Снимка
Вокала е явно голям Кобейнист. Барабаниста е едър норвежец - прилича на английски футболен хулиган или на копиехвъргач. Китариста пък има много яка брада... Btw пак ще си пускам, с надежда да постигна подобен успех :)
С две думи: Препоръчвам ги! (И двете банди.)
За жалост и двете групи са от типа местни банди, които ако не идеш на някой местен фест няма просто къде другаде да ги чуеш (подобно е и с немските Silbermond, Wir Sind Helden, Christina Stuermer, че даже и доста популярните Oomph!), така че... чакаме един ден да ида в Осло и по случайност да си пия бирата в клубче, в което свирят по още по-голяма случайност и двете банди :)
Ако съм ви събудил интереса:
3тия албум на El Caco
Нещо като дискография на Madrugada