Байно, байно

Та, в отговор на Боби :)
Аз трябва да съм бисквитеното чудовище :) Около мене е разхвърляно и ентусиазирано объркано :) Физически и ментално.
Взеха ме на работа! Ще продавам тайвански чипове за рециклиране на тонери за лазерни принтери на вси арабски страни :О Почвам в понеделник!
Едновременно с това ще се пробвам:
1) да уча (което в ТУ значи повече от 70% от времето) - да се опитам да подържам високия успех от предния семестър, да се освободя по квото мога да се освободя, да си взема ТЕ1-то...
2) да взема книжка (минал съм 7 от 24 часа кормуване)
3) да се пробвам да стана младши програмист на Делфи, на стаж в една фирма
4) да науча арабски по начин мноооого достатъчен (работата е свързана и с ходене по изложения)
Баща ми и майка ми ме ... притесняват... да не кажа нервират! Чувствам нужда от милата до мен... Може би това ви е, когато сте в мензис - всичко е екстремно.
Жив съм обаче. Това се усеща много дейно!

4 Години война, кръв, огън, смърт и мъка за Ирак...

Тези дни се навършиха 4 години от началото на войната в Ирак. 4 години, в които стотици хиляди цивилни загубиха живота си като биологична стойност, а почти целия останал иракски народ загуби и малкото сигурност, която тиранията на Саддам му даваше. Над 3400 американски войници загинаха... и продължават да умират, в повечето случаи без и идея да си имат защо!
По този случай онази вечер по BBC World Service даваха радио пиеса озаглавена Baghdad Burning, по сценарий не на кого да е, ами на едно вече 28 годишно момиче, което от август 2003 пише в своя блог за ежедневието в Ирак. За страха, за абсурда, за смъртта, цената на живота, свободата. Пиесата адски много ме впечатли, от една страна, защото бе представена по много интересен начин от състава "гласове", от друга заради това, че описва по толкова пълен начин реалността на днешен Ирак.
Надявам се да ви бъде интересно да прочетете някой ред: Тук!