Позиция „Богомолка”

/на Теди/

Описва напълно душевното и физическото състояние на лице, прехвърлило границите, в които тяло и дух живеят в хармония (демек драйфа му се!). Обикновено ръцете на това лице са се вкопчили в нещо стабилно свързано с майката Земя (кранче на мивка, самата мивка, клон на столетно дърво и т.н.). Не се препоръчва ръцете да се опират на собствените крака на лицето! Съществуват опасности от опръскване на дрехите, а дори и свличане на нулево ниво, което предвид изпитаната стомашна революция създава предпоставки за обилно умърсяване в собствените стомашни и не само течности на лицето. Разбира се, понякога ръцете на лицето също са загубили устойчивостта си и лицето е принудено да открие стабилност чрез широкостранен контакт между челото на лицето и твърд предмет от постоянен характер (в случая най-популярни са тръбите на чешмите, както и всякакви топлоемки обекти). При наличието на огледало, в което лицето да може да се огледа по време на процеса на изясняване нещата с Всевишния, изражението е най-често самосъжалително, а очите обикновено силно зачервени.
Душевно тази позиция създава усещането за някаква свързаност със силата, управляваща делата ни до тук същата вечер. Най-често връзката от страна на лицето, усещащо някакъв дискомфорт, се състои от задаване на краткословни въпросителни изречения свързани с досегашните си действия: „Защо?”, „Как можах?”, „Колко още ще съм толкова зле?”, „Какво всъщност съм ял?”, „Кой завъртя стаята?”, „Защо си го причинявам?”, „Защо тези картофи изглеждат толкова шарени?”. Доста често се срещат и откровения от типа на: „В края на краищата не мога да пия чак толкова много.”, или себенасърчителните заключения: „Алкохола беше много долнопробен!”, „Обяда ми беше наистина отвратителен”, „Краката ми са доста дълги погледнати от тази позиция.”. Обичайно след приключване на „молитвата” лицето се обръща към висшата сила вътре в себе си с думите: „Никога повече”. В такива ситуации лицето се чувства много богобоязливо и нищожно в ръцете на Всемогъщия. То е податливо на всякакви обещания във вярност в доброто, на цената на бързото си освестяване.
Не са рядкост, обаче, и случаите, в които лицето (очевидно не особено разумно) заявява пред себе си (а понякога по-късно и пред останалите лица изпълняващи подготовката си за среща с ръководителя от най-горния етаж) следните думи: „На тази очевидно не и хареса вътре. Да видим какво мисли следващата бутилка!” или „Дали нова бутилка няма да поправи нещата!”, „Клин, клин избива!” и т.н.