19.04.2008 Athens Airport 11:31
Начупен релеф, кулата на вуйчо, няма безплатен wi-fi, на гишето на Олимпик си знаят работата. Самолета бучеше – витлов... Не разбрах нищо от английския на стюардесите, почти както в THY. Кондиция... стабилна! Батерия 89%. Ганди – 231 стр.
Най-сетне малко повечко време човек да седне да напише нещо.
Пътя – с една дума: приятен, ако искате с две думи: приятно дълъг. Престоя в Атина беше малко дотягащ поради липсата на безплатен, безжичен Интернет и закъснението на самолета за Бахрейн с около ½ - 1 час. За това пък се наслаждавах на уникалната разноцветна картина в гейта – всички пътуваха за Бахрейн, но не и като крайна дестинация, явно света не може да се побере в малкото островче. Ще имам възможност да го разгледам до някъде на връщане – имам 1 вечер престой там и се надявам от таксито/автобуса от хотела до летището да поразгледам/снимам.
/Много бради тука, бе, ей, и много малко хора, които да знаят какво правят тук. Но за това – по-късно./
Полета от Гърция беше дъъъълъг, даваха тъпи филми и Златния Компас... А да, имаше и канал – Гранд При, поради факта, че Gulf Air е официален и главен спонсор на Bahrain Formula 1 GP. Навсякъде по самолета имаше препратки към този факт. Явно връзката в тази реклама е „обратна”. Официалното лого на състезанието присъстваше върху подложките за глава по седалките, в шалчетата на стюардесите, на опашката на самолета. Имаше и безплатно списанийце за Формула 1 на авиокомпанията.. което ми създаде малко разнообразие в задълбочените размисли над идеите на Махатма Ганди.
Пристигнахме в Бахрейн след залез слънце и в неопитността си в пътуване в пустинни страни сметнах, че намалената видимост навън се дължи на мъгла... Все пак е остров, пристанище, море.. навън е топло – логично е да се изпарява... хаха... Вечерната температура в морска държава... 26 градуса. Април месец. Оказа се пустинна буря. Първата ми. Моят първи път... :D Слизайки от самолета се разбързах за следващия полет – имах бордпас, но по разписание имах само 1 час за прикачване, а вече бях загубил 30тина минути заради закъснението от Атина. Навсякъде по пътя ухаеше на „Халидж”, а навсякъде се продаваха и сувенири с свързани с.... познайте де...любимеца на арабите – Шумахер, Ферари и Формула 1 като цяло. На връщане ще поразгледам, и може да си взема нещо за спомен. С пристигането ми на гейта за Рияд оцених на кого мога да оставя багажа си и да отида да се ИЗПИКАЯЯЯЯЯЯЯ. В предния полет имаше и опасност от турболенция, заради което през повечето време имаше и светнати лампичките за връзване на коланите. Прихванатата цел бяха групичка руменидалести, лъскави европейци. В последствие се оказаха смесена група – немци, американци, норвежци. Единия от американците ме изебава на връщане за бързината, с която съм отлетял за тоалетната. Нещо се беше бъгнала компютърната система на гейта и техниката неколкократно рестартира Уиндоуса, което показано на 32инчова плазма пред тълпа, чакаща да се качи на голям Airbus (A330 или А340 не съм сигурен, но беше с 8 седалки на ред, около 40 реда седалки... добивате представа). Снимка на сеира:
Причина за сериозното забавяне се оказа и закъснението на полета с който е била заета машината, породен от пясъчната буря. Така след кратък спринтов полет пристигнах в Рияд около 21:40. Докато премина паспортния контрол и изчакам багажа си стрелката на часовника беше преминала 22... На изхода на посрещачите един едър брадат „младоженец” (ще ги наричам така, заради това, че преди им виках БУЛКИ, а не е много подходящо, щото такава булка не пожелавам на ни-ко-го! Също така и такъв младоженец не пожелавам на булките, де)... та... репликата „ТАХІ”? Още ошашавен и доста уморен, се съгласих, като първо трябваше да обменя местна валута, а после се досетих да питам колко ще ми струва таксито... при положение, че в България и принципно не се доверявам особено на подобни „таксиджии”. Този обаче беше услужлив и любезен, другия ми мотив да продължа с него беше, че религията не им позволява да ментят и, ако изменти нещо мога да се измъкна по този начин. Стигнахме до колата, оказа се държавен служител, никакво такси, а служебната кола – стар Шеви Каприс (90-95 някъде, от тези облите). Щеше да ми вземе 100 рияла (около 16 евро), които ми се сториха много, но още несигурен в себе си, продължих с доверието. Оказа се, че летището е на стабилно голямо разстояние и въпреки, че цените на бензина тук да са логично ниски... за такова разстояние - 55 км до централната част на града, плюс още неизвестно колко до хотела... пича просто не беше сигурен къде е хотела, и така се въртяхме около 10 минути в съседния квартал. Успях да стигна в стаята си около 23ч. Установих, че интернета в хотела е безбожно скъп – 8 евро на ден... и реших да остана на смс-и.
Подробно описание на 1вия ден от изложението – лейтаа! Пиш пауза, последвана от обяд с колегите, престой в хотела... Бак ин ди афтърннуун фор анадър файв ауърззззззз. Блях. /Час 12:21.
24.04.2008 Riyadh, REC 17:57
Най-сетне имам време да продължа да си пиша впечатленията. Готов съм със прибирането на щанда и чакам да стане около 19, за да прибера вече окончателно всичко.
Бях стигнал до първия работен ден, заедно с него ще опиша и останалите дни ВЪВ изложбената зала. Отделно ще опиша взаимоотношенията си с колегите от делегацията на Тайван.
На 20, още преди да слезна за закуската си по телефона в стаята се обади г-н Пол Чен, официалния представител на TAITRA за изложението тук. Каза ми накратко програмата за деня, това, че срещата в лобито се премества 30 минути назад и, че ни предстои среща в търговската камара (на Рияд) преди откриването, така че да бъда готов за изложението, защото няма да се връщаме до хотела след това и, че той, въпреки уговорката ни по-рано, няма да бъде в хотела сутринта, ами направо ще се видим в изложбената зала. Явно още несъбуден или по някаква причина (дали неопитност, притеснение, несигурност в себе си) игнорирах думите му за търговската камара... След като приключих със закуската си, опаковах се в костюма си и готов с всичкия багаж който щеше да ми трябва слезнах в лобито. Там познах веднага групата тайванци. Попитах ги за г-н Лин, турист-лидера на групата – с усмивка ми отговориха – There is a hundred million Mr Lin in China, which one do you need? Оказа се, че само в 30 човека делегация има наистина 3ма Мистър Лин :D В крайна сметка ми показаха човека, запознахме се и заедно с цялата група – в рейса – в търговската камара, която се оказа на около 300 метра от хотела, но така или иначе беше по път. Взех със себе си само чантата с лаптопа, в която имаше единствено продуктова листа, няколко визитки, 2 напечатани указания за употреба на конвъртърите ни и напечатани А4 странички с обявени някои модели чипове... Нито 1 брошура! Още не осъзнавайки какво става. Притесняваха ме няколко неща в този момент: за пръв път съм в Саудитска Арабия, за пръв път съм на изложение, и то сам, за пръв път контактувам с китайци различни от шефа ми, с когото съм свикнал почти само писмено да разговаряме. Освен това за самото изложение в мен нямах почти нищо – освен изброените 3 кутии визитки, и напечатани плакатчета и ценови и продуктови листи имах само 1 голям постер, 4 конвъртъра и... сигурно още нещо, което забравям. От групата (респективно от г-н Чен, с когото още не бях се видял) очаквах да получа 1 кашон с мастилници, визитки, каталози и разни такива. Така се озовах в следната ситуация – в приемната зала на Търговската Камара на Рияд с група от 30 китайци, разговарящи помежду си на китайски, разпределяйки се кой къде да седне, вероятно си обясняваха и какво ни предстои. Те разбира се в първия момент са подозирали, че разбирам китайски, освен това мене ме беше срам да ги попитам какво става, така че се оставих на инстинкта си. Видях, че има каталог на изложителите в делегацията (пред сградата имаше опънат транспарант „Посрещане на делегацията на Тайван в Търговската Камара на Рияд”), подредени по номера, схаванах, че се сяда по масите в същия ред. Попитах къде да седна, преброихме с г-н Лин масите, намерих си мястото и се паркирах. В този момент осъзнах какво ми липсва. БРОШУРИ или нещо, което по някакъв начин да показва какво прави нашата фирма. Реших, че ще извадя лаптоп, както останалите около мен, а освен него каквото намеря – в случая – малко визитки, извадих си и от портфейла (да са били общо 20тина), упътванията, постерчетата и... това е, друго нямах. Всички останали се бяха подготвили – освен брошури и визитки – някои си бяха донесли и мостри да показват. Аз нямах нищо такова и започнах да треперя... След малко в залата влезна възрастен, шейхоиден на вид мъж с цялата си екипировка на големия бос в тая сграда и започна да обикаля масите по ред с краткия въпрос – What do you do? В момента дори не си спомням на какъв език и какво съм му отговорил, но след като не получих дори визитка, а само около 1-2 минутки време... Тотално СДУХАХ! Лелеее, ми ако сега дойдат петролните магнати и аз тук, вместо да им светна очите и да ги спечеля за клиенти... ми аз направо ще, както казват американците – Absolutely blew it! За мое щастие такива не дойдоха. При мен се спряха единствено от Търговското и културно представителство на Тайван, с главния представител се заговорихме, стана му интересно моя бекграунд и т.н., разменихме и визитки, а продължавайки нататък ми каза – Keep working! You will have success! Което много ме успокои и надъха. Освен тях, при мен се спря един... бизнесмен с преводача си, които дойдоха да си поговорим, първоначално като араби, а в следствие спечелих интереса им за рециклирането на тонер касети и мастилници. Да се надяваме, че ще излезе нещо от това. В залата имаше wifi и успях да си поговоря с майка, да я успокоя за пътуването и т.н. Обядвахме групово в китайски ресторант недалеч от Faisaliya Tower. Така стигнахме в изложбената зала около 14 и 30, изложението започваше (по неправилната ми идея) в 16... По-късно видях, че се отваря в 16:30.
26.04.2008 Bahrain Int’l Airport 9:07
Бебе реве, индийци миришат, индийци много, искам алкохол, твърд. Стига ми толкова пътешествия за април месец.
03.05.2008. У дома, в леглото, слушам си Bedouin Café - компилацийка от 2 диска чилаут с източни мотиви. 02:44
Набързо се захванах да правя каквото ми е по силите и с наличните ми малко материали, мисля, че първо подредих панелите с чиповете, конвъртърите, единия постер, наличните ми малко брошури. След малко един от хората от TAITRA ми донесе 1 кашонче, в което намерих мастилници, брошури, визитки, опаковки за мастилниците, които трябваше да се сгънат и опаковат, а също и още един постер. Втори комплект щипки обаче липсваше. Така се захванах с опаковането на мастилниците и подреждането им по витрината. Имах идея да закача постера с тиксо, като за целта си взех назаем от съседите едно широко тиксо... върших, струвах... нищо не излезе... само малко пот по челото ми. А времето трескаво напредваше, в крайна сметка си свърших работата по подреждане на щанда след 16 часа, като вече имах посетители, на които обаче не успях да обърна особено внимание. На този въпрос трябва да си отговоря с помощта на по-опитни от мен: Имам ли правото след като в момента си подреждам щанда (е вярно, че официалния срок е бил предния ден) да се усмихвам на посетителите и да ги моля, ако искат да си поговорим, да дойдат след ½ час, като все пак си вземат брошура и визитка? Всъщност, ако на такова изложение някой наистина се интересува от дейността на фирмата – той следва да се върне наистина – както се и случи с 1-2. Сега... всичко на всичко да са минали 5-6 човека, но въпроса ми е принципен, насочен към бъдещия ми опит.
Така след като си подредих нещата заслужено си изпих първия редбул и се настаних за заслужена отмора на твърдото столче. На тези столчета в следващите дни ми се представи Господ и неговите пророци и ангели, цялата делегация. Окомплектована и с именни табелки. Но за това... няма да разкажа в подробности. На кратко – от многото седене, притеснение, странната диета и какви ли не други понятни за мен и не толкова причини – получих хемороиди. Не беше никак приятно, но успях да преживея няколкото дни. С стъпването ми на несаудитска земя, като че ли проблема беше изчезнал... И така до днес. Все пак смятам съвсем скоро да получа лекарски съвет.
Като цяло на изложението липсваха cutting edge технологиите, които би трябвало да съпътстват името GITEX. Изложбените площи на телекома и мобилните оператори заемаха може би над 60% от цялата площ – двете зали, в които се провеждаше изложението се равняваха на една панаирна палата в Пловдивския панаир. Сега осмисляйки това сравнение, връщайки се назад в спомените си от детството, осъзнавам мащаба на дейността на панаира в Пловдив – щом за такава... нищожна част (в панаирното градче има, ако не се лъжа двайсетина палати) организацията е била толкова сложна – какво остава за нещо, което се равнява на 20 пъти повече фирми и щандове в различни сфери на стопанския живот, каквото нещо е например Есенния технически панаир.
Да се върнем в Рияд, на GITEX-a. Организацията не беше особено успешна по мои преценки. Посетителите наистина бяха много и по този показател наистина може да се хвалят. Но „количествените разширения водят до качествени изменения” е казал Владимир Илич Ленин. Посетителите до голяма степен бяха крайни потребители – факт може би дължащ се на любопитството на саудитците към новите информационни технологии, но според мен, по-вероятно се дължи на липсата на специализирани висококачествени магазини за електроника и техника на цени независими от наем в мол или търговски център в стоетажен небостъргач. Говоря за нещо от рода на Плесио, Мултирама и т.н. появили се наскоро в родината ни – т.е. място, на което отиваш ако ти трябва качествена и маркова техника, на цени приблизително равни на дистрибуторските. Посещенията от крайните потребители бяха и най-изтощителни и отегчителни. Хората разбира се имат право да знаят защо сме там, но само ако можеха и да са маааалко по-запознати с основни понятия от техниката и електрониката... Не казах защо всъщност посетителите бяха по-скоро любопитна тълпа, отколкото потенциален бизнес партньор. Достъп до изложбените зали, поне според официалните документи, имаха единствено лица с покани от изложителите, както и лица представили на входа визитна картичка, свързана по някакъв начин с изложеното. Това размито понятие съдържащо се във втората част от горното условие е и според мен причината в изложбената зала да влизат и буквално 16-7 годишни момчета без никаква идея какво правят тук, като границата на интелект, възпитание и бизнес нюх не беше никак възрастова. Имаше разбира се десетки, които минаха през щанда ми само за визитки, десетки ме попитаха едни и същи въпроси: Какво е това? (като уличния жаргон на буквално търговци от арабски пазар изкривяваха горния въпрос до приблизително „Кво`й туй?”, ако жаргона има правилен превод); Колко струва? Или така любимите на колегите тайванци въпроси: “What’s this?” & “How much?”.
Въпреки желанието си да продължа да разказвам и да „храня” изложението, трябва да спра засега и да си почина след странния ден. / Час 03.34
0 коментара:
Публикуване на коментар