Палатки, концерти, фестове, пясък...

...глухари, кравешки лайна, кал до уши, сбъднати мечти, забавления, приятели, огън, пушилка, недоспиване, смях до зори, измръзване, изгаряне, главозамайване, напиване, напушване...

В общи линии за това ставаше дума в свършилото вече лято...
Началото беше уникално до тук: за пръв път нямах лятна поправителна сесия. Взех си от първия път всички изпити от 6тия семестър.. "...и почна се една..."
Концертите пред Сфумато, Ска Феста, Металика, бири-мири, купони в нас през ден, оплаквания на съседите, полиция. Така де, не може всичко да е екстра, както се пее в същата оная песен - "Но не винаги в живота върви по мед и масло"!
"Дай още една!"
Едва дочаках началото на отпуската си. 7ми август. Палатката е купена предния ден от Практикер. Компанията за сега е скромна - Аз, Наско и Виктор. Плана е .. "квот стане".
Около 3 следобед си свалих багажа и се сблъскахме с първия проблем - Клиото на Виктор едва събра багажа на 3ма мъже тръгнали за невероятни 2 седмици по планини и морета. "Чавдарче съм, не се колебая", обаче и набутахме всичко за няколко минути. Спирка в Кауфланд за провизии за 3 дена. Спомням си, че Наско много жестоко се притесняваше на предния ден, че няма да му стигнат 180 лв за: дял от цената на палатката, 10 дена почивка извън София, дял от бензина до Беглика и морето. Колко по-спокоен беше обаче, след като палатката беше готова (взех си я само аз и то за 35 лева), а храната за 3те дена струваше... 50тина лева! А колко много храна беше това всъщност... Виктор зад волана, Наско до него, аз на задна дясна седалка, а до мене: диня, стек от 4 големи Леденики, 10литрова туба горнобанска вода, картофи, домати, царевица, хлябове, градски раници на 3ма души, джембе, лаптопа ми и какво ли още не...
Още една кратка спирка, Наско да се види с майка си на Витошка и да вземе пари от нея. В тези 10тина минути аз луднах.... Не ме сдържаше на едно място. До толкова ми беше нужно предстоящото, че съзнанието и мислите ми подскачаха напред назад от превъзбуда.
Преди няколко дена бяхме направили малка загрявка с 1 вечер на палатка, същите 3ма с добавка Радо, на Бонсови поляни, над Горна баня, сутринта събора на сел..квартала на няколкостотин метра от хижата, пред която си бяхме избрали да лагеруваме, с колата до Копитото, оттам кратък преход до Боянския водопад, провален план да обядваме в х.Есперанто, нерви, караница... но - "останалото нека забравим"...
Да се върнем на 7ми Август, в жегата на "центъра на Софияаа", в Клиото, Наско най-сетне готов, потегляме.. ама, чакай да минем през Практикер в Дружба Виктор да види палатката и да вземем пълнител за газовото котлонче. Ама чакай да заредим в ОМВ на Цариградско...Да ама Виктор оставаше и да знае къде кара.. Завряхме се в един тунел под Цариградско, който ни отведе в квартала отсреща на Окръжна болница, завъртяхме се до детелината за Мусагеница, все пак заредихме в ОМВ, минахме през Практикер, излезнахме с празни ръце, забихме се в задръстване на излизане от Дружба на магистралата, всичко точно.. часът е след 5:30, но вече летим извън София!
Ще направим опит - колко ще вдигне Renault Clio 1995, 1.2 Energy, върху родната магистрала Тракия! Отговора - 130-140.. със сериозни усилия! :D
Ама всъщност къде се слизаше от магистралата, за да се отиде до Батак... :? Спирка "да купим пътна карта" в Лукойл над Ихтиман.. Разбира се обаче, карта на България липсваше... Имаше обаче за Македония, Австрия и Гърция.. Само дето ни бяха малко извън плановете. Все пак, реших да се водя по интуиция. След безрезултатна справка с баща ми, реших да тръгнем през Септември, Велинград и т.н...
Селата през, които минавахме бяха активно поздравявани от екзалтирания гол до кръста Наско, наполовина показал се през прозореца, на места ни отвръщаха на поздрава, на места ни изглеждаха странно.. И така до едно сериозно кръстовище след Септември, на което, около вишката на КАТ бяха застанали няколко полицаи със светлоотразителни жилетки и една патрулка. В колата бичи Billy Idol - Speed... а Наско не пропуска да поздрави и полицаите.. Обръщам се назад да видя реакцията на пътните полицаи и виждам пълния чичко да си сваля шапката, да си почесва главата за секунда, и обръщайки се да се качва на патрулката. Отдалечавайки се от кръстовището, с приближаващата патрулка усетихме, че сме направили нередност. Запалиха светлините, отбихме в страни, полицая ни каза да се върнем обратно на кръстовището.. и в този момент осъзнахме - имало е СТОП... Имаше го. Записаха ни, но не ни съставиха акт.. ами си платихме по родному, доста топло ни казаха и точно откъде да минем за Беглика. Абе всичко точно! Виктор вече полунастръхнал от грешката, която е допуснал.. по неговите думи "Добре, че някой ТИР не ни е отнесъл, момчета имаме ебаси късмета!"... продължи да кара много внимателно по тежкия маршрут, тесния път виещ се край реката на път за Велинград... В крайна сметка достигнахме разклона за към Беглика, а на него спрели 5-6 стопаджии... Напълно по кочовски, спряхме заради 2те момичета сред тях, обаче качихме 2ма Французи с туристически раници... Предложихме разбира се на всички спрели, като те да кажат кои 2ма да се качат, но трудно срещащото се българско гостоприемство рече: Качете чужденците, ние ще се оправим! Пакетирахме се някак си и се събрахме още по-някак си... Пристигнахме в местността, около 15 минути се чудехме къде да паркираме, къде да си опъваме палатката и да хапнем замръзналите преди това разтопени Сникърси. Тръгнахме с Виктор да обиколим, докаго Наско се оправи и хапне по-сериозно... Видяхме хижата, пред нея малката полянка вече пълна с хора, няколко палатки на нея, малката сцена, техниката, но тръгнахме по пътеката нагоре в гората да доразгледаме, решени палатката да се опъне някъде там... Да ама къде? Нагоре, после надолу, после нагоре... "Викторе, тука ше е, копеле, хората са си запалили огън и чувам женски гласове!" Вече си беше доста тъмно.. след 8, в гъста гора... Изпратих Виктор да вземе Наско, да донесат одеала, храна, каквото могат, докато аз опъна палатката. В процеса чувах разговора на новите ни съседи. Чух на няколко пъти ключовите думи "майна" и "айляк" и ми се сгря душичката! Явно ме наблюдаваха как се мъча да опъна палатката с 1 ръка, с другата да си светя с огромния прожектор, с който се бях снабдил предния ден (и който се затри в последствие някъде по пясъците на Смокини) и ми предложиха челник .. и да си дръпна...

[End Of Pt.1: To Be Continued]