Bloody Sunday
Много добър филм, почти документален, вдъхновен от събитията от Дери, 30 Януари 1972 година, случили се, за да ни покажат отново как живота на толкова много (13 загинали и 14 ранени) може да зависи от грешките на толкова малко. Във филма на няколко пъти се споменават и името на Ганди и Клането в Амритсар.
Интересното в случая, е че филма за Ганди гледах точно вчера (и онзи ден, понеже е доста дълъг).
Gandhi (1982)
Няма да оценявам актьорска игра, филмови качества и т.н. Ще кажа само, че от този филм научих доста неща, към които смятам да добавя още много, прочитайки Автобиографията на Мохандас Карамчанд Ганди, без да спирам до там. Смятам, че тази историческа фигура може да служи за ролеви модел за изграждането на едно по-добро и по-спокойно общество, без разделение, без омраза, без насилие!
За обобщаване на мислите си за двата филма, и по-точно двете исторически събития - борбата за независимост на Индия и тази в Ирландия, пресъздадени великолепно във двете ленти, ще използвам една мисъл на Махатма: "Няма път към мира - мирът е пътят". Както и "Око за око и света ще ослепее", една мисъл, която света, а още по-специално народите от Близкия Изток трябва да чуят, и да обмислят.
П.П.: Пишейки този пост, попаднах на една интересна подробност. Актьора изиграл ролята на бригаден генерал Реджиналд Дайър, отговорен за Клането в Амритсар, във филма за Ганди, е Едуард Фокс, баща на Емилия Фокс, която преди няколко дни гледах в "Пианиста", предстои ми да гледам в "Тигъра и снега", а преди няколко месеца гледах в "Cashback", който препоръчах. Интересно, а? :)
0 коментара:
Публикуване на коментар