От "Куйович, Муйович, Уйович" до депутатите ни с блогове...

Един колега тази вечер ми прати линк от блога на репортера на бТВ, Иван Бедров, а именно http://ivanbedrov.blogspot.com/2008/03/high.html
Какво е казал Министъра на ВЪТРЕШНИТЕ Работи.. няма да коментирам. Те за това са си ВЪТРЕШНИ, да не се говори за тях. И парите, и разпределението им са вътрешни. И гафовете им се опитват да си ги остявят вътрешни, и наказанията.
Само дето 1 път съм бил на "прасе" - като малък на селото на едни семейни приятели в с.Богдан, Сопотско. От тогава ми е останало в съзнанието, че вътрешностите МИРИШАТ. Особено червата. Все пак всички знаем какво минава оттам. И къде свършват.
Дотук с Червения Пятко. (ей.. то народа от край време си е дефинирал тоя клас)

Друго нещо ми направи впечатление, а на мене нещо направи ли ми впечатление му обръщам внимание. В блога от по-горе имаше линк към Словесни мозайки - блогът на Борислав Цеков. За хората, които не гледат или не четат новини, или просто не помнят имена - това е депутат от 39тото Народно Събрание, избран с листата на НДСВ, а по-късно преминал към ПГ на "Новото Време". С 1 дума - т.нар. Юпи.
Влизайки в неговия блог и нататък по линковете, прочетох имената на още наши бивши и настоящи политици. То бивш пушач, политик и сифилистик няма, нали знаете. Изброявам: Александър Божков, Мартин Заимов, Пламен Юруков, Николай Камов, Гергана Грънчарова, Мирослав Севлиевски. Със сигурност, ако човек се разрови ще намери още имена и линкове. Не това е идеята обаче.
Започнах да пиша този пост с безпокойството, че ни управляват "чатъри". Няма абсолютно нищо лошо да водиш предизборната си кампания И така (визирам Мартин Заимов). Да пишеш идеите, за които може би няма да остане време да говориш в предизборните си речи. Да дадеш възможност читателите ти да се запознаят по-отблизо с човека, който им предлагаш да изберат, да му задават въпроси, да "взаимодействат" (в смисъл на interact) с него. Но всичко свършва до там. Или би трябвало да свършва. Първата асоциация, която изниква докато чета блоговете на тези родни политици, е как Борислав Цеков, например, с потно чело и съблечен по потник, видимо некъпан, е хванал бутилка Ариана, в пепелника догаря фас Арда (ако още ги правят), чете новините в netinfo.bg или dir.bg и цъка с език, ругаейки. Надига бутилката, отпива 2-3 глътки и цъка лог-ин бутона за блога си. Дотолкова го изгаря отвътре, че думите напряво се леят по монитора... Каква жлъч, каква болка...

Е съжалявам. Не трябва това да си представям, когато видя личния уебсайт на родния политик. Той не трябва да си седи в къщи пред монитора и да цъка с език. По-скоро си представям отдадения на "каузата" политик с пожълтяло от липса на сън лице. Или още по-добре: на парламентарната трибуна, изливайки цялата жлъч в микрофона. Говори точно каквото му е на душата. Или в парламентарните или партийните кабинети, пише законопроект, който ще изправи световните кривини.
Но не. За жалост нашите политици, и то по-просветлените, пишат на ръба на анонимността в блогове. Да не говорим за по-протъмнените. Те говорят по на един почти неразбираем език.