Дубай, ОАЕ... или една съвременна приказка

Последните 2-3 седмици попаднах на един много брутален форум със снимки на адските автомобили на ОАЕ...
Същевременно се случват едни неща свързани с родителите ми и ОАЕ, за които предпочитам да си мълча, за да вземат да се осъществят всъщност. PLS (поглежда нагооооре към всевишния).
Тази вечер, когато настроението ми се оправи... попаднах на друга тема от онзи форум - Sick Architecture of the UAE. Пускам си 2та албума на Aïwa (главния МС е един пич с иракски произход роден в Франция, много добър рага/дъб/d'n'b с арабски мотиви и малко acid jazz). Навлизам в атмосфера, предполагаща термините арабски свят и съвременно общество да не си противоречат. Започвам:
Имало едно време пустиня на брега на морето. Хората ловели риба, търгували с морски перли, коприна, подправки и злато, колкото да припечелват някой дирхам... Един ден обаче в земите малко по-навътре в пустинята хората открили едно миризливо черно злато. Хората решили, че трябва да решат какво ще правят с него. Между тях се намерили няколко по-прагматични управници, които казали "Ще се съберем в една държава, но няма да избираме един сред нас, който да ни управлява. Всеки един ще продължи да управлява своето княжество, но ще има и задачи отнасящи се към общите ни интереси. Народът ни е малък и няма да може да се справи с новите обстоятелства, обаче. За това ни трябват специалисти, хора способни, които да не се интересуват много от политика, а от финансови интереси!". Речено, сторено! Парите спечелени от петрола обаче тези князе решили да вложат директно в развитието на своите земи. Така с чисто "капиталистически" мерки, тези милиардери построиха по чисто "социалистически" едно ново общество, в което до голяма степен няма значение какъв си, къде си роден, какви са били родителите ти, а от единствено значение е дали си способен на нещо и дали искаш да спечелиш максимума от това, което можеш. Чрез принципите на пазарната икономика, чрез това да се опитваш да спачелиш повече, ти създаваш условия и на другите да спечелят... Така днес големите фирми в ОАЕ са от части собственост на шейх-овете, тези фирми се надпреварват коя да построи нещо по-изумително, да измисли нещо ново и невиждано; по този начин, ако си способен и знаеш как да си поискаш своята част от цялата игра, след няколко години работа си вече доста осигурен за в бъдеще. Ако не си обаче, ако по някакъв начин вълната те е подминала, образованието и здравеопазването не са никак недостижими. Истинска земя на неограничените възможности. Звучи доста утопистко, но до голяма степен е така. Бедни има разбира се! Мизерията не е непознато нещо. Но с темповете на развитие и с постоянството на политиците на страната един ден "бедния" в ОАЕ може би ще живее по-добре от представител на средната класа в ЕС...
Защо обаче ОАЕ се превърнаха в нещо уникално? Защо страните с подобна геополитическа характеристика (КСА, Кувейт, Бахрейн, Катар и Ирак) остават на светлинни години от развитието, на което ставаме свидетели последните 17 години в ОАЕ?
Отговора може би е в това, че ОАЕ е най-отдалечената от Ирак даржава. 17 години преди 2007 дава годината 1990... По-съобразителните ще се сетят за Първата война в Персийския залив. Ирак окупира Кувейт; САЩ разполагат стотици хиляди войници в КСА, Бахрейн, Катар и в по-малка степен ОАЕ. Това води до вътрешни проблеми в тези страни свързани с това, че "армия от неверници" тъпче земите, по които най-великия арабски водач някога, а именно пророка Мохамед (СААС) е проповядвал "религията на мира". Разбира се от сериозна важност е да се обясни и начина на управление и някои други характеристики на тези държави:
- Кралство Саудитска Арабия - наследствена монархия, тясно обвързана с теократизма; запазено е племенно-родовото общество; огромна площ с преобладаваща липса на добра природа;
- Кувейт - държава управлявана от родът Ал-Джабер, но във вид на конституционна република - т.е. (отскоро) с избираем парламент, излъчващ правителство (обикновено председателя на правителството и най-сериозните министерства са за гореспоменатите); морска държава с 2 типа природа - крайморска и пустинна; силно разделение между провинциалното население (бедуини, подържащи племенно-родовото общество) и населението в града (голям процент от не местни - южноазиатци, ливанци, западняци). Най-големия проблем може би обаче е това, че в периода 1930-1990 в Ирак се насажда идеята за това, че Кувейт е неразделна част от Ирак (крал Гази, ген. Карим Касим и Саддам са сериозни подръжници на тази идея).
- Бахрейн - единствената арабска държава в залива с предимно шиитско население; отскоро е кралство, като преди това системата на управление беше подобна на Кувейт; адски малка площ на самата държава, което се явява пречка да реализиране на сериозни проекти.
- Катар - емирство, система подобна на Кувейт; площ, малко по-голяма от Бахрейн, сравнима с Кувейт; в социално отношение положението е най-близко до ОАЕ.
- Ирак - тук ще кажа само: за периода 1980-2007 военната униформа е най-често срещаното облекло по улиците. Огромни залежи на нефт, природен газ, минерали; най-плодородната земя в целия Близък Изток, водно обезпечена; до преди 80-те години обществото е сред най-грамотните в развиващите се страни, с висок, така да се каже, интегрален коефициент на интелигентност. Проблем се явяват множеството етноси, най-голям процент араби-шиити (през 1979г Иран, Ислямска революция...), които обаче според вътрешните гласове на общността не са участвали в управлението на страната от създаването й (тезата се подържа с това, че и монарсите и след това президентите на Ирак са араби-сунити). Всичко това обаче не би било проблем при разумно управление на огромните ресурси на страната, вместо въвличането й в, реално погледнато, 27 години война (Ирано-Иракската война 1980-1988, І Персийска война 1990-1991, ІІ Персийска война 1996, Окупация от страна на "Антитерористичната Коалиция" 2003-) и налагането на икономическо ембарго над страната 1991 - 2003 от ООН. Според уикипедия по време на Івата Персийска война иракската армия наброява 360 хил. (това число, мисля, не включва службите за сигурност - сумарно "охраната" на страната, нападнала Кувейт през 1990 наброява 5-600 хиляди души) при население на страната по това време 18-20 млн души. Ако добавим и цифрата работещи във военната индустрия, администрацията (тоталитарна , еднопартийна) и другите сфери, в които държавата има важна роля, сумата достига 1-2 млн души (в страна в Близкия изток с преобладаващо население под 20 годишна възраст). Т.е. 1 на всеки 5 не е свързан директно със сферата на пазарното стопанство, не произвежда добавена стойност, така да се каже. Броя на политически преследваните също е сериозен.

Така се оказва, че в ОАЕ от край време са си търговци. А търговеца не се интересува много, много от политически каузи. Да, ОАЕ участват фиктивно в коалициите срещу Ирак. Да, ОАЕ имат армия. Да, ОАЕ дават пари на Палестина, в борбата й за освобождение. Но, тези суми са далеч от това, с което се ангажират останалите арабски държави. Трябва да се спомене и това, че споменатите по-горе държави хвърлят огромни суми в идеологическа пропаганда навън (ислямските фондации на КСА по-целия свят, Ислямската Банка...), докато ОАЕ дават тези пари за високоплатени, но сполучливи финансово-икономически съвети.
Може би единствения сериозен недостатък на емирствата е стратегическата им близост с Ислямска Република Иран, което в, не-дай-си-боже, един скорошен момент може да се окаже доста фатално.
Днес ОАЕ се издържа предимно от търговия (безмитни зони, находчиви търговски закони), туризъм и от това, че се превръщат в водещ център за високи технологии. Нефта представлява около 6% от БВП на страната, като целта на правителството е тази цифра да намалява постоянно.

C u in Dubai 1 day... hopefully... (за това, че си стигнал до тук, получаваш потупване по рамото! това трябва да го дам на даскала по Икономика...)