Everything comes to an end!

Ако някой не е разбрал (визирам Ева, която може би още ми чете блога) изкарах празниците при мама в Йордания, т.е. още съм си тук де-тази вечер пътувам.
Коледата посрещнах в самолета на летището в Истанбул, чакайки неграмотни алжирски французи да си намерят местата в самолета под ужасения поглед на 3-4 много приятно изглеждащи и още по-зле говорещи английски стюардеси на Тюркиш Еърлайнс. Самата коледа е запечатана на една черна снимка с дата 25.12.2006 час 00.01 - продукт на глупостта ми да не си нося часовник :s Пристигнах в Амман към 2:30 сутринта и седях да чакам шофьора на посолството да дойде да ме вземе близо 40 минути, в които успях да напсувам всички пушачи, всички палестинци и всички ... други. В къщи си бях към 4 и не много по-късно се озовах в леглото хъркайки... поне докато не чух сутрешния уидан (пеенето за сутрешната молитва, с това не мога да свикна - всеки път като пристигна и се стряскам сутрин). Събудих се към обяд от миризмата на печено месо и докато се усетя в къщи нахлуха 4 непознати субекта, по-късно известни като СТУДЕНТИТЕ. А именно Теди, Тони, Боби и Габи :) Точно така - дълго време не знаех кой кой е при условие че бяха 2 момичета и 2 момчета, и всички с унисекс имена. По-късно към обяда се присъедини и търговския, г-н Илов, и започна унищожението на бруталното меню: печена пълнена пуйка, свински пържоли, българска баница-продукт на едно от момчетата-може би най-яката баница, която съм ял. Късметче: Здраве! На шега като писаха късметите момичетата си пожелаха сняг на Нова Година, по-късно това почти се осъществи.
На някои от вас е известно, че освен мама, тук има и още един много скъп човек, заради когото също нямах търпение да дойда, но уви с нея се видяхме чак на 29ти...
След много изпуснати чувства и необмислени думи, в крайна сметка все още се харесваме, но има много сериозни проблеми, които пречат на връзката ни. Цитирам: "95% това че сме далеч един от друг, и 5% родителите ни". Нищо - все пак живота продължава, и един ден... може би...
На 26ти декември ме окъпа дъжд за пръв път от многобройните ми пребивавания тук. На 27ми пък падна мокър сняг :о Снимки-в албума.
Нова Година изкарах уморен от проблемите на сестра ми, от чувството че съм преебал баща ми да стои сам и от това, че въпреки че баща Й (знаете на кого, ако не знаете ше питате), въпреки че той беше главен организатор на партито на Клуба на Студентите завършили в БГ, на което всъщност бяхме с майка и вуйчо, и стоя до 5 сутринта, ме/ни прееба и Дана си остана с брат и в къщи...
На другия ден все пак успяхме да излезем извън тях с група от общо 8 човека, снимка по-късно. Привличането в крайна сметка пак го има, но условията и обичаите в тази страна ми изпросиха само целувка по бузата :s
На 5ти с нашите взехме кола под наем и отидохме до Петра, снимки има в албума ми в БГАЛБУМ.КОМ. В пустинята пада сняг и е студено зимата. Точка по въпроса! И като духа вятър, то обезателно очите ти се пълнят с пясък, а косата ти става като на некъпан 2 години!
Почти не съм учил, което трябва да се поправи в идната 1 седмица в София. Напазарувах си дрехи... за което ме е срам. Мишън нот комплитед, ама има хоуп.