ФилмЪТ

Усещам живота си като индийски филм, едновременно в стил Тарантино - с многото кръв и зрелища, и в стил Гай Ричи - с "short movies" изникващи в ума ми на 5 минути.
Например в момента в главата ми звучи музиката от Kill Bill и си представям как, видиш ли, взимам живота си в ръце n get in charge... Но уви, само филм...
Оставям се други да правят важните решения (ами така де, като сами са се набутали в живота ми, сами трябва и да решат какво да прявят вътре в него). Но пак уви, не съм съгласен с повечето...
Индийски е филма, защото всичко винаги е абсолютно - абсолютно щастлив; абсолютно нещастен; абсолютно сам; абсолютно обгърнат от хора, които твърдят, че са загрижени за мен; абсолютно абсолютен. А сега познайте какво ми иде да обърна на екс в момента?
Страх ме е обаче, че ако реша да въдворя ред и живота ми от крайпътен хан (в който влизат и излизат хората с една едничка цел - малко забавление), да стане елитен клуб (в който влизат само избрани, всички се грижат за общото благо, 'What happens in it stays in it', etc...)... Та страх ме е да не го превърна в къща на ръба на скалата над дълбоката пропаст, изоставена от всички поради странните звуци, сенки и какво ли още не обгръщащи я, в която седя сам, брадясал, сърдит на света, пъдещ нахалните чайки, които опитват да се скрият от студения полъх на Гълфстрийм...
Има една песен на Rolling Stones - You can't always get what you want... but if you try some time, you'll find you get what you need...
Преди знаех какво искам, получих за малко това от което имах нужда... Сега знам от какво имам нужда и съм съгласен на дребен жест, с който да се почувствам поне за една песен време щастлив. Но уви, няма индикации за присъствието на каква да е вероятност за сбъдване на това събитие :(
И ако може да е маалко повече от 1 песен време.
Поради това, че 50% от съществата, към които е отправена последната молба, просто няма да го прочетат, а другите 50% няма да направят нищо, and vise versa... Спирам до тук.