Току що в разговор с Мая стигнах до някаква мисъл... така де, отвреме на време се получава и това. Т.е. мисля доста принципно, задавам си всякакви въпроси, което в крайна сметка предполага наличието на широк набор от комплекси у мен! Но дали всеки жив човек няма хиляди комплекси, нима именно комплексите и избиването им не са в основата на т.нар. ЕВОЛЮЦИЯ? Тук вече идва въпросът как ще се борим с комплексите си, дали да ги игнорираме. Дали като ги игнорираме или пък им обръщаме прекалено голямо внимание, това не е пак един вид комплекс. Дали не се комплексираме от комплексите си?
Става прекалено сложно. Зациклих. Явно за това се нарича комплекс, демек сложно е. Не е за всеки явно.
И в крайна сметка осъзнавам, че съм тежък случай егоцентрик. Във всички случаи докарвам вината в себе си. "Хората били прекалено учтиви да ми кажат, че съм тъпак." А защо изобщо на хората трябва да им пука за тебе ТЪПАКО? А защо пък да не им пука, това не те ли прави пак един вид специален?
Нуждая се от спешна лоботомия или среща с психоаналитик. А защо трябва да си мисля така? Защо трябва да съм специален? Луд? Гениален? Малоумен? Не може ли да си просто средностатистическа стойност? Защо трябва да използваш дълги думи, които предполагат един вид интелект? Спри да се правиш на интересен! НЕ СИ!