Изгледах от 10 до 14 епизод на Prison Break, стигнах до момента където Линкълн влиза в стаята със електрическия стол, Стария Светльо, както го нарича Стивън Кинг и неговите герои в Зеленият Път.
Всъщност този 14 епизод страшно много ми напомни за книгата/филма... така че си позволих да си порева... shit happens, пък и съм уморен. Добре де, май нещо често почнах да рева. Гледах Ангел-А снощи. Много приятен филм... и май пак ми се насълзиха очите. Hell man, I'm a sissy! Дано да е само от умора. Наистина се чувствам уморен. ...та филма е добър, яка мацка, така де момичето си е доста добро! А и Jamel Debbouze ме кефи принципно - участва в един клип на Zebda (Tomber La Chemise), както и в един техен скит (Basket Bolk). Та да си дойда на думата - нашия пич - Андре - разбира че нещото което проваля живота му е, че не е усещал любов към самия него. А как да даваш любов, след като не си получил? А! И (от 1ви клас ме учат да не почвам изречение с и). И мацката му каза, че е нормално да бъде чувствителен, че това била женската му страна ;)
Не трябва да е така, но усещам припокриване с Андре. Въпреки че нямам право да твърдя, че не съм получавал любов. Благодаря ти мамо! (Трябва да бъда по-добър син!)
Само дето си мисля - Абе...май любовта на майката е по default.
What about someone else? Ами не! Може би само някакво ... разбиране, съпричастност... Аз съм егоист. Искам всичко да става по моя си начин. Може би... Но ако заслужавам? Поне една част от нещата.
Трябва да й го кажа! На живо! (Не на майка ми - за нея имам 2-3 седмици.)
ДАЛИ ОБАЧЕ МОГА ДА ПОДБЕРА ДУМИТЕ, така че да изкажа наяве всичко което наистина обичам в нея? Всичко което мисля за нея?
Времето е отвратителен фактор! Неувереността също! Но задължително е на живо! Моля те! Ще ползвам пищов! Да. Ще си напиша всичко, за да не забравя нещо.

Обичам те! (това си казваше Андре пред огледалото, но всички разбираме че той обича Ангел-А) Обичам те! Je t'aime!